Годишната инфлация в еврозоната отслабва до най-ниското си ниво от октомври 2021 г., падайки до 4.3% през септември.

За сравнение, годишната инфлация в страните, използващи еврото като официална валута, беше 5.2% през август. Месечната инфлация намалява от 0.5% до 0.3% за същия период.

Базовата инфлация, която не включва силно променливите цени на енергийте и хранителните продукти, както и алкохола и цигарите, и е следена отблизо от отговарящите за паричната политика, отстъпва до 4.5% на годишна база през септември, след като през август беше 5.3%.

Данните излизат, след като Европейската централна банка (ЕЦБ) реши да вдигне основната си лихва до рекордните 4% по-рано през месеца.

От централната банка обаче предоставиха най-силната си индикация досега, че управителният ѝ съвет смята, че лихвите вече са достатъчно високи за свалянето на инфлацията до целевите нива в средносрочен план.

В последните си макроикономически прогнози от банката предвиждат средна инфлация от 5.6% тази година, която ще падне до 3.2% през 2024 г. и до 2.1% през 2025 г.

Картината обаче остава сложна, като ЕЦБ прогнозира слаб растеж от 0.7% за икономиката на еврозоната тази година, който ще бъде последван от 1% и 1.5% ръст в следващите две години.

Повишението на цените на петрола напоследък може обаче да се окаже риск за инфлационните прогнози на банката.

Инфлационната картина продължава да се различава силно в отделните държави в Европа. Годишното повишение на цените в Германия, която е най-голямата икономика в еврозоната, остава доста над целевите при 4.3%, а страната се бори и със свиване на икономиката си.

По оценки на европейската статистическа служба Евростат, основната инфлация в страните на евзороната е 5.6% във Франция и 3.2% в Испания за септември, докато в Словакия и Словения тя е била 8.9% и 7.1%, респективно.

Прочети още

Виж всички