В една пазарна икономика цените на стоките и услугите могат винаги да се променят. Някои се повишават, други се понижават. За инфлация говорим, когато е налице общо повишение на цените на стоките и услугите, а не само на някои отделни артикули.

Тя означава, че за 1 евро днес можете да купите по-малко от вчера. Иначе казано, с течение на времето инфлацията намалява стойността на парите, посочват от Европейската централна банка.

Еврозоната

Само преди дни стана ясно, че инфлацията през август е достигнала нива от 9.1% спрямо 8.9% месец по-рано. Това е най-високата инфлация в историята на единната европейска валута. Анализаторите, анкетирани от Ройтерс, очакваха данни от 9 на сто.

Причините

Войната между Украйна и Русия е една от основните причини за високата инфлация. Тя увеличи цените както на торовете, така и на храните и горивата.

Разбира се, не трябва да се забравят и милиардите долари, напечатани от централните банки по света по време на коронавирусната пандемия. Именно тогава инфлацията започва да се повишава, за да достигне до настоящите рекордни нива.

Данните

Инфлацията в най-голямата европейска икономика – тази на Германия, достигна до близо 70-годишен връх през август. По последни данни тя е 7.9%, но според управителя на Бундесбанк Йоахим Нагел, по всяка вероятност инфлацията в Германия ще достигне двуцифрени стойности за първи път от 1951 г. насам.

За това допринасят най-вече цените на енергийните ресурси и храните.

Високи нива на инфлация се отчитат в почти всички европейски държави, а в България показателят вече възлиза на 17.3 на сто. Над 20% е повишението в Литва, Латвия и Естония.

Факторът Газпром

След тридневен планов ремонт, от Газпром така и не възобновиха доставките на газ за Европа. Новото прекъсване се налага поради теч на масло в една от компресорните станции. От руската компания обявиха, че доставките ще бъдат възобновени, след като бъде отстранен проблемът.

Нарушените доставки за Европа обаче могат да причинят прекъсване на електрозахранването, нормиране на потреблението на газ и тежка рецесия.

В редица европейски медии се появи информация за сериозни опашки за бензин по бензиностанциите в Полша.

През изминалата седмица във Франция всички компании трябваше да предложат план за намаление на консумацията на енергия с 10%. В немския Аусбург пък спряха уличното осветление, а в други германски градове е въведен режим на топлата вода.

Каква ли зима очаква Европа, ако не успее да се справи със зависимостта си от Газпром?

Какви мерки се вземат срещу инфлацията?

В четвъртък се очаква Европейската централна банка да повиши отново лихвите - след минималния ръст от предходното заседание от 0.25 на сто. Редица икономисти са на мнение, че може да последва дори ръст от 0.75 на сто. Именно с толкова Фед вдигна лихвите на предходните си две заседания, като се очаква нов ръст в края на септември. 

Анализаторите вече виждат светлина в тунела за САЩ, след като през август поевтиняване се отчита при храните, полетите, компютрите, колите втора ръка и горивата. 

Мнозинството от икономисти вярват, че именно по-високите лихви могат да прекъснат повишението на инфлацията. Това означава, че заемният ресурс за домакинствата и фирмите ще стане по-скъп, заради което те ще започнат да потребяват и инвестират по-малко.

По-високите лихви допълнително забавят икономиката и потенциално водят до загуба на работни места. Именно това ще е неприятната цена за намаляване на инфлацията.

Извод

Дали обаче Европа ще навлезе в рецесия ще зависи от два основни фактора – доставките на природен газ от Газпром, както и мерките за справянето с инфлацията. Едно е сигурно – без повишение на безработицата и евентуална студена зима едва ли ще преминем в 2023 г.

Прочети още

Виж всички