Наричат го „българския Рокфелер“ или „най-социалния индустриалец на Балканите“.

Той е популярен както с бизнеса си, така и с благотворителната си дейност. Вижте историята на Пенчо Семов:

Началото

За личния живот на габровеца се знае изключително малко, като дори и годината му на раждане е спорна. Все пак за негова рождена дата се приема 8 октомври 1873 г.

Пенчо Семов произлиза от габровското село Цвятковци, където живее до 11-годишна възраст. Когато семейството му се мести в Габрово, той проява силен интерес към езиците – научава турски, руски и френски.

През 1903 г. Семов се впуска в бизнеса с прежди и платове, а първата си фабрика за прежди и плетива основава през 1905 г. с помощта на баща си.

Скоро става главен акционер в 28 акционерни дружества в България, сред които 3 банки и 2 застрахователни компании. Превръща се в един от най-големите индустриалци в страната.

Умирайки на 10 юли 1945 г., Семов оставя капитали на стойност 1 082 582 000 лв. Последната му воля е те да отидат за благотворителност чрез основаната от него фондация. Това обаче не е изпълнено, тъй като през 1947 г. новата народна власт в страната конфискува всичките му предприятия, имоти и средства.

Българският Рокфелер

Семов е наричан „българския Рокфелер“ заради широката си благотворителна дейност.

Освен за развитието на родното си село Цвятковци, индустриалецът дарява средства и за изграждане на Аграрния факултет на Софийския университет (днес Аграрен университет-Пловдив), за Института по заразни и паразитни болести, създава и фонд за борба с туберкулозата.

В Габрово с негови средства са изградени първите у нас тенис кортове и зимни пързалки, а вилата му във Варна е дарена на Съюза на журналистите. Първият приют за бездомни в страната е създаден в София отново с финансовата помощ на Пенчо Семов. 

Благодарение на благотворителните му инициативи се изграждат училища, сиропиталища, обществени сгради, подкрепят се хиляди ученици и студенти в обучението им.

Смята се, че личните му дарения възлизат на около 50 млн. лева, а направените чрез фондацията му - на над 200 млн. лева.

За доброто на България

През 1919 г., преди фаталния за България Ньойски договор да бъде подписан, Семов дава 300 хиляди златни лева на двама католически свещеници, които се ангажират да лобират за целостта на страната.

Без намесата им българската граница е щяла да се простира по билото на Стара планина. Католическите свещеници успяват да намалят и стойността на репарации, които държавата ни дължи.

Въпреки че няма писмени сведения, в родното му Габрово смятат, че Пенчо Семов се е обадил лично на Уинстън Чърчил, за да спре бомбардировките над града по време на Втората световна война.

Прочети още

Виж всички