В последните 20 години инвестирането в индексни фондове, следващи S&P500, са доминиращи сред вложителите. Те са едни от малкото, които могат да се похвалят с ниски такси за инвеститорите.

За момента никой не може да посочи точната дата, в която е станало ясно, че инвестициите в индексни фондове са по-добра алтернатива от активните фондове. Легендарният инвеститор Уорън Бъфет е на мнение, че за това си има ключов момент.

През 2007 г. Бъфет сключва облог с нюйоркската компания за управление на активи Protege Partners. Според него индексните фондове ще постигнат по-добри резултати от най-добрите портфолио мениджъри.

Облогът включва период от 10 години (ето защо винаги се препоръчва дълъг хоризонт на инвестициите). Този срок започва да тече от 1 януари 2008 г. и продължава до 31 декември 2017 г.

Според Бъфет доходността от S&P500 - оттам и за индексните фондове, които го следват, ще е по-добра от пет от най-добрите хеджфондове на пазара. Последните налагат такси, комисиони и получават част от печалбите на инвеститорите.

Бъфет избира фондовете на Vanguard, с чиято помощ печели облога, при това с доста голяма преднина. Средната доходност на петте фонда за 10-годишния период, след всички такси и комисиони, възлиза на 36.3%.

За сметка на това индексният фонд, следващ S&P500, постига възвръщаемост от 125.8%. 

Ето защо Бъфет дава следния съвет към инвеститорите: „Когато трилиони долари се управляват от Уолстрийт, управляващите са тези, които получават големите печалби, а не клиентите. Големите, както и малките инвеститори, трябва да се придържат към индексните фондове, които са характерни с най-ниските такси на пазара“.

Доказателство за твърденията на Бъфет са и статистиките на Standard & Poor's, следящи представянето на активно управляваните фондове в продължение на повече от 20 г.

Докладът им от средата на тази година посочва, че 84% от фондовете постигат по-слаби резултати от нарастването на S&P500 за петгодишен период. След 10 години общо 90% от фондовете са с по-ниски резултати.

Така че защо да се опитваме да избираме някой фонд, след като можем да вложим парите си в индексен фонд и да не правим нищо, пише CNBC.

Изданието посочва и още няколко проблема, свързани с активно управляваните фондове. Вторият е активната търговия, което води до по-високи комисиони, както и евентуални грешки.

Третият проблем е това, че фондовете, всъщност, залагат понякога един срещу друг. Тези трейдъри обаче имат достъп до почти еднаква информация и технологии. Когато едните печелят, другите губят.

Darik Business Review може да ви даде следния пример. Фонд X очаква акциите на дадена компания да поскъпнат. Фонд Y обаче е на мнение, че те ще поевтинеят. Едните купуват акциите на компанията, а другите ги скъсяват. Каквото и да се случи, един ще спечели, а другият ще загуби.

И след като Бъфет е осъзнал предимствата на инвестирането в индексни фондове, защо и ние да не ги добавим към портфолиото си?

Инвеститорът е изявил желание след смъртта му богатството му да бъде вложено в индексен фонд, следващ S&P500.

* Материалът е с информативен характер и не представлява препоръка за покупко-продажба на ценни книжа.

Прочети още

Виж всички