Европейската централна банка (ЕЦБ) ще предприеме още едно повишение със 75 базисни пункта на лихвите по депозитите и за рефинансиране на следващото си заседание на 27 октомври, тъй като се опитва да ограничи инфлацията, която е пет пъти по-висока от нейния таргет, сочи проучване на Reuters.

Както и в по-голямата част от света, инфлацията в еврозоната скочи вследствие на високите цени на енергийните продукти и след като веригите за доставки, които все още се възстановяваха от пандемията от коронавирус, понесоха нов удар от войната в Украйна.

ЕЦБ се стреми към 2.0% инфлация, но през миналия месец тя беше 10.0%. Средното ниво на инфлацията ще достигне пик от 9.6% това тримесечие, или повече, отколкото се очакваше през миналия, преди постепенно да тръгне надолу, но няма да достигне таргета на ЕЦБ преди края на 2024 г., установява проучването.

"Инфлацията е прекалено висока. Необходимо е бързо повишение на лихвите. ЕЦБ обаче трябва да следи и спредовете по държавните облигации, така че по-голямо увеличение от 75 базисни пункта е малко вероятно," казва Брайън Мартин от ANZ.

По-голяма част от ценовия натиск идва от енергийните разходи. Тъй като края на конфликта между Русия и Украйна не се вижда, близо 65% от 34-те участници са заявили, че разходите за живот в еврозоната ще се увеличат или ще скочат значително. Само 12 души са заявили, че положението ще се подобри.

"Най-тежкият удар от енергийната криза върху сектора на домакинствата ще дойде през четвъртото тримесечие на 2022 г. и първото тримесечие на 2023 г., когато търсенето на природен газ е по-голямо заради зимния сезон," казва Лука Медзомо от Intesa Sanpaolo.

Участниците в проучването очакват ЕЦБ да бъде по-агресивна по отношение на затягането на паричната политика преди настъпващата зима.

Централната ЕЦБ ще повиши депозитната лихва до 1.50%, а тази за операциите по рефинансиране (т. нар. „репо лихва“) до 2.00% следващия четвъртък. Това са очакванията на повечето от участниците в проучването на Reuters, направено в периода 12-18 октомври сред над 60 икономисти.

Две трети от участниците, които са отговорил на допълнителен въпрос - или 27 от 36, смятат, че банката трябва да повиши депозитната лихва със 75 базисни пункта, докато двама души смятат, че банката трябва да прибегне до увеличение от 100 базисни пункта. Само седем от участниците препоръчват повишение с 50 базисни пункта.

Първото увеличение на лихвите от страна на ЕЦБ дойде едва през юли, когато банката добави по 50 базисни пункта към всички лихви, с което депозитната лихва достигна нула процента. Това беше и първият случаи, в който тя излиза от отрицателна територия от 2014 г. След това банката повиши лихвите със 75 базисни пункта през септември.

Въпреки това ЕЦБ изостава от други централни банки, като Федералния резерв на САЩ, което допринесе за поевтиняване на еврото под парите с щатския долар.

До края на годината депозитната лихва и репо лихвата се очаква да са 2.00% и 2.50%, респективно, в сравнение с 1.25% и 2.00%, прогнозирани в септемврийското проучване.

Депозитната лихва се очаква да достигна пик от 2.50% следващата година, а репо лихвата - 3.00%. Това е повече, в сравнение с пиковите 1.50% и 2.00%, прогнозирани през септември. Най-високите прогнози за двете лихви са 4.00% и 4.50%.

От ECB обещаха още повишения на лихвите и повдигнаха въпроса за ограничаване на изкупените държавни облигации на стойност 3.3 трлн. евро.

Двама членове на Управителния съвет на ЕЦБ призоваха през миналата седмица за още повишения в борбата с инфлацията. Централната банка обаче е изправена и пред рецесия в еврозоната, а участниците смятат, че вероятността за такава е 70% в рамките на година.

На въпрос какъв тип ще е рецесията, 22-ма от 46 участници казват, че ще е къса и плитка, докато 15 очакват да е дълга и плитка. Осем души прогнозира кратка и дълбока рецесия, а само един е максимално песимистично настроен и очаква дълга и дълбока рецесия.

Участниците в проучването очакват икономиката да нарасне с 3.0% тази година, но да не отчете растеж през 2023 г., преди да запише повишение от 1.5% през 2024 г. В семптеврийското проучване тези прогнози бяха 2.9%, 0.4% и 1.6%, респективно.

Прочети още

Виж всички