От днес влизат в сила нови ограничения за търговията с руски петрол. Те бяха наложени от западните държави от Г-7 и Австралия като част от санкциите срещу Москва заради инвазията в Украйна. 

Ключовото ограничение, което влиза в сила от днес, е налагането на таван върху цената на руския петролен износ от 60 долара за барел. Русия е вторият най-голям износител на петрол в света след Саудитска Арабия. 

Руският износ на суров петрол възлиза на 5 милиона барела дневно, а този на рафинирани петролни продукти е около 3 милиона барела. Петролът и петролните продукти генерират около 40% от общите експортни приходи на страната. 

За сравение, приходите на Русия от износ на природен газ са под 5% от нейния общ експортен оборот. 

Ценовият таван беше договорен и в Европейския съюз в последния момент, тъй като някои от държавите членки, начело с Полша, имаха възражения по отношение на смисъла от новите санкции. 

Само от износа на петрол и газ за Европа през последните 12 месеца Русия е генерирала 430 милиарда долара приходи, като, според някои оценки, ръстът на постъпленията от петролния износ бележат ръст от 41% за този период поради високите цени на петрола в световен мащаб.
 
Споразумението на Г-7 позволява руският петрол да бъде транспортиран до трети страни с помощта на танкери на Г-7 и ЕС, застрахователни компании и кредитни институции, само ако товарът е закупен на или под тавана от 60 долара за барел.

Държавите, които се опитват да заобикалят ограниченията и да плащат над тавана за внос на петрол от Русия, няма да могат да застраховат петролните си танкери, използвайки големите застрахователни компании. 

Украинският президент Володимир Зеленски заяви, че светът е показал слабост,  поставяйки ценовия таван на толкова високо ниво. По думите му, таванът от 60 долара няма да направи много, за да възпре Русия да води войната си в Украйна. 

Руският вицепремиер Александър Новак каза в неделя, че санкциите са груба намеса, която противоречи на правилата за свободна търговия.

Русия казва, че ще намали всички енергийни доставки, ако Г-7 изпълни това споразумение, но, според експертите, това е малко вероятно, тъй като по този начин страната би се лишила от основните си експортни приходи. 

Държавите от Европейския съюз няма да могат да купуват руски суров петрол, доставян по море, считано от днес (5 декември 2022 г.) и няма да могат да купуват рафинирани петролни продукти, идващи по море от Русия от 5 февруари 2023 г. 

България получи специална дерогация (изключение) от санкциите за внос на руски петрол, които влизат в сила от днес, но само за доставките, предназначени за вътрешния пазар. Страната ни няма да може да изнася продукти, получени от преработката на руски нефт. 

Полша искаше таванът за износа на руски петрол да бъде много по-нисък - 20 долара за барел, докато Украйна искаше ограничение от 30 долара за барел, за да нанесе по-силен удар на Русия.

Други държави от ЕС пък искаха по-висок таван в диапазона между 65 и 85 долара, за да се гарантира стабилността на световния петролен пазар. В крайна сметка беше постигнат компромис от 60 долара за барел. 

ЕС искаше да избегне риска от ситуация, подобна на петролното ембарго на ОПЕК от 1973-1974 г., когато картелът намали производството си и предизвика глобален недостиг. 

Според представителите на Брюксел, новите споразумения могат да намалят вноса на руски петрол в Европа с 90%, но се очаква да минат месеци, преди санкцията да постигне пълния си ефект.

Междувременно, Русия ще се стреми да увеличи продажбите си на петрол в други страни. Китай и Индия са сред водещите дестинации, които се нуждаят от много петрол и вече купуват повече руски суровини.

Китай и Индия внасят съответно 1.1 милиона и 0.8 милиона барела на ден от Русия от май 2022 г. насам. 

Преди войната срещу Украйна Китай внасяше 0.9 милиона барела на ден, докато Индия не внасяше почти нищо от Русия.  

Последните данни за доставките на петрол по море показват, че Русия изнася близо 3.1 милиона барела на ден по море. След Китай и Индия, Турция е най-големият вносител на руски петрол с около 0.35 милиона барела на ден, следвана от Италия (0.34 милиона барела на ден) и Нидерландия (0.23 милиона барела на ден).
 
Междувременно, през уикенда се проведе и декемврийската среща на ОПЕК, на която беше взето решение да не се предприемат нови ограничения на добивите след намалението с 2 милиона барела на ден, договорено през октомври. 

Прочети още

Виж всички