През 2022 г. България е на 42-ро място в Gender Gap индекса, който измерва неравенствата между половете.

В него участват 180 държави, като нашата леко се изкачва в класацията, но подобрението до голяма степен е привидно и половете в България са равнопоставени само "на повърхността". 

Това коментира Гергана Иванова от Съвета на жените в бизнеса, която взе участие във форума "Приобщаване и многообразие на работното място", организиран от Accenture. 

Иванова припомни, че 10% от най-големите 300 компании в България имат жени на висши мениджърски позиции. Това е сравнително висок дял, като се има предвид, че средно за Европа той е около 5%.

Проблемът обаче е извън бизнес средите и по-конкретно в общата нагласа на обществото за мястото на жената в живота, в работата, в семейството и т.н. 

"Там, за съжаление, нещата не само че не са се подобрили, но сякаш се наблюдава стагнация в последните няколко години", коментира Иванова. 

Според Цветелина Христова от Accenture, много от проблемите, свързани с неравенството между половете, произтичат от личния живот, а не толкова от работната среда. Тя изтъкна, че стереотипите постепенно се преодоляват и ролята на мъжа и жената в семейството става все по-равнопоставена.

Вече няма дейности, които са "мъжка" и "женска" работа, което е ключова стъпка и за решаване на проблемите, свързани с кариерното развитие. 

По време на форума стана дума и за приобщаването на хората с увреждания и представителите на LGBT общността на работното място, където също има редица проблеми. 

"Не е нужно да си част от дадена група, за да я подкрепяш и това важи не само за LGBT общността. За да членуваш в група, която подкрепя жените, не е нужно да си жена.

Групите имат нужда от хора, които ги подкрепят, не защото това е някаква корпоративно политика, а защото това е тяхна лична кауза, заложена в техните ценности", коментира Радослава Петкова от Hewlett Packard Enterprise.

Според Димитрина Василева от EY, едно от най-големите предизвикателства в компаниите, които се опитват да подобрят своите политики за приобщаване, е да се създаде разбиране на всички нива в организацията. 

"В началото ни беше много трудно да създадем това разбиране и защо въобще е важно за тези неща да се говори на работното място. Но нещата се подобряват и вече има много хора, които са наясно с важността на този въпрос", коментира Василева. 

Според Надя Шабани, която е директор на Българския център по нестопанско право, ситуацията с приобщаването на хората със специални потребности в България е тревожна. 

"Ако ние заедно, неправителствените организации и бизнеса, не положим усилия да модернизираме това общество, добрите примери просто ще бъдат "захлупени". Гражданските организации намаляват в последните години, но атаките срещу тях се увеличават по най-различни поводи", коментира Надя Шабани. 

По думите ѝ, всички добри практики в сферата на интеграцията от страна на компаниите трябва да бъдат комуникирани с външната среда и с институциите, за да може да се повиши общото ниво на информираност в обществото. 

Прочети още

Виж всички