Краткотрайният съюз и по-дългата връзка на американските величия Мерилин Монро и Джо Димаджо завладя сърцата и вниманието на цяла нация. Когато се запознават, Монро е на път да се превърне в легенда на холивудските филми, а звездата на „Ню Йорк Янкис“ Димаджо вече е обявен за най-великия бейзболист на всички времена. Въпреки че бракът им продължава само девет месеца, кратката им страстна романтика и трайната им връзка продължават да очароват.

Въпреки външните различия, Монро признава, че тя и Димаджо са „много сходни“.

Сбъдната американска мечта, и двамата се издигат от скромен произход, за да достигнат върховете на избраните от тях кариери. Но през 1952 г., когато Димаджо моли познат да му уреди среща с Монро, той е току-що пенсионирана спортна легенда, а Монро - изгряваща актриса.

Източник: Profimedia

Преди първата им среща Монро е скептична. „Очаквах лъскав нюйоркски спортен тип, а вместо това срещнах този сдържан мъж, който не ми се заяде веднага“, пише тя. „Той се отнасяше с мен като с нещо специално.“ Привличането е силно и те започват да се срещат през цялата страна, тъй като Монро е на Западното крайбрежие, а Димаджо на Източното.

Въпреки че скептиците подчертават различията им, Монро си спомня за прилики, включително общо желание за стабилен дом и деца. „Истината е, че много си приличахме“, разказва Монро на автора Бен Хехт в мемоарите си „Моята история“. „Моята публичност, както и величието на Джо, е нещо външно. Няма нищо общо с това, което всъщност сме.“

Според Димаджо, физическата интимност с Монро е била епична. „Когато се събрахме в спалнята, беше сякаш боговете се биеха; над нас имаше гръмотевични облаци и светкавици“, спомня си Димаджо пред автора Рок Позитано във „Вечеря с Димаджо: Спомени на американски герой“. Но силното физическо привличане е балансирано и от уважението на Димаджо към нейната интелигентност и уязвимост, според Позитано.

Източник: Profimedia

„С Джо говорихме за брак от няколко месеца“, споделя Монро на Хехт. „Знаехме, че няма да е лесен брак. От друга страна, не можехме да продължим вечно като двойка влюбени, пътуващи през страната. Това можеше да започне да вреди на кариерите и на двамата ни.“

Те се женят набързо и превръщат едно работно пътуване в меден месец. Оженени на тиха церемония в кметството на 14 януари 1954 г. в родния град на Димаджо, Сан Франциско, двойката позира за снимки на стъпалата на църквата „Свети Петър и Павел“. Църковна сватба не е била опция по това време, тъй като и двамата венчаващи се имат разводи зад гърба си: Димаджо с първата си съпруга, Дороти Арнолд, през 1944 г., а Монро със съседа от детството си Джеймс Дохърти през 1946 г. 

Източник: Profimedia

Според Монро, Димаджо е измислил сценарий за брак в последния момент, който е отговарял на графиците и на двамата. „Имаш всички тези проблеми със студиото и не работиш, така че защо не се оженим сега? Аз така или иначе трябва да отида в Япония по някаква бейзболна работа и бихме могли да направим меден месец от пътуването“, спомня си Монро думите на Димаджо. „И така се оженихме и заминахме за Япония на медения си месец.“

От самото начало бракът им е бил подложен на предизвикателства. По време на медения месец Монро е била помолена да пътува до Корея, за да пее пред американските войски, разположени там. Димаджо е останал в Япония. Обратно на родна земя, двойката търси нормален живот, но нестабилността на кариерата ѝ и предполагаемата му ревност и участие в преговорите за професионални договори и избора на роли започват да ги дразнят. 

Източник: Profimedia

Монро и Димаджо се развеждат само след девет месеца брак. Според съобщенията Димаджо е искал съпруга, която да си стои вкъщи. Монро пък искала да разшири културните си хоризонти със съпруг, който се интересува от работата ѝ. Новият младоженец също се е борил с имиджа на съпругата си. Докато снима „Проклетите седем години“ в Ню Йорк, Димаджо е отвратен от вече известната сцена с решетката на метрото. Според Монро той казва: „...разкривайки краката и бедрата си, дори чатала си - това беше последната капка.“

Видимо разплакана и разстроена Монро публично обявява развода им девет месеца след сватбата им, позовавайки се на психическо насилие. В писмо, написано до съпругата си по време на обявяването, Димаджо казва: „Обичам те и искам да бъда с теб. Няма нищо, което бих искал повече от това да възстановя доверието ти в мен. Сърцето ми се разкъсва още повече, виждайки те да плачеш пред всички тези хора.“

Източник: Profimedia

В крайна сметка те се събират отново и Димаджо е до нея до внезапната ѝ смърт.

Ще минат години, преди да се помирят, а междувременно Монро се омъжва за драматурга Артър Милър през 1956 г. Съюзът им ще продължи пет години и в края му емоционално крехката Монро е приета в психиатрична клиника в Ню Йорк. Именно Димаджо осигурява освобождаването на бившата си съпруга, като я завежда в тренировъчния лагер на Янките във Флорида, където е треньор по батинг.

Въпреки че брачно събиране не е планирано, двойката остава добри приятели, дори когато Монро се бори със зависимост, депресия и тревожност. Тя умира на следващата година, на 4 август 1962 г., от свръхдоза барбитурати в дома си в Лос Анджелис.

Източник: Profimedia

Съкрушеният Димаджо разпознава тялото ѝ и организира погребението ѝ, като според съобщенията не допуск холивудския елит, както и членове на семейство Кенеди, включително тогавашния президент на САЩ Джон Ф. Кенеди, с когото се говореше, че Монро е имала афера. Димаджо никога не прощава на приятеля си Франк Синатра, че я е запознал с Кенеди.

Все още преданият Димаджо никога не се жени повторно и рядко говори за Монро през живота си. Той организира доставката на рози три пъти седмично до криптата ѝ в продължение на 20 години. „Ще си отида в гроба, съжалявайки и обвинявайки себе си за случилото се с нея“, казва Димаджо във „Вечеря с Димаджо“. „Синатра по-късно ми каза, че Мерилин ме обичаше въпреки това, до самия край.“ 

Прочети още

Виж всички