Пандемията от коронавирус и руската инвазия Русия в Украйна са допринесли за спад в дългосрочния потенциал за растеж на глобалната икономика. Това може да доведе до цяло „загубено десетилетие“, което би означавало повече бедност и по-малко ресурси за борба с влиянието на изменението на климата, предупреждава Светованта банка в последния си доклад. 

Заплахата от по-продължителен икономически спад съвпада с новите източници на напрежение в световната финансова система и поредицата от банкови кризи, заплашващи да подкопаят икономическия растеж.

Световната банка прогнозира, че средното потенциално световно производство може да падне до 30-годишно дъно от 2.2 процента на година в периода между 2023 и 2030 г. Това би било рязък спад в сравнение с отчетените средно 3.5% на година през първото десетилетие на този век.

Спадът ще бъде още по-ясно изразен за развиващите се икономики, които растат със среден годишен темп от 6% от 2000 г. до 2010 г. Темповете могат да спаднат до 4% през това десетилетие.

„Възможно е световната икономика да попадне в едно загубено десетилетие. Продължаващият спад в потенциалния растеж има сериозни последици за способността на света да се справи с разширяващия се набор от предизвикателства, уникални за нашето време – упорита бедност, огромна разлика в доходите и изменение на климата“, посочва главният икономист на Световната банка и старши вицепрезидент по икономиката на развитието Индермит Гил, цитиран от The New York Times. 

Експертите на Световната банка предупреждават, че „златната ера“ на развитие изглежда е към своя край. Те смятат, че политиците ще трябва да станат по-креативни в опитите си да се справят с глобалните предизвикателства, без да могат да разчитат на бързото икономическо разрастване на страни като Китай, който беше един от двигателите на световния растеж през първите две десетилетия на 21-ви век. 

Според финансовата институция, рамките на международната парична и фискална политика трябва да бъдат по-тясно съгласувани, а световните лидери трябва да намерят начини да намалят търговските разходи и да увеличат участието в работната сила.

„Ще са необходими "херкулесови" колективни политически усилия, за да се възстанови растежът през следващото десетилетие до средните темпове от предходното“, се казва още  доклада на Световната банка.

Нарастващата честота на глобалните кризи продължава да тежи върху производството, дори когато се появяват признаци на икономическо възстановяване. Усилията на централните банки да укротят инфлацията чрез повишаване на лихвените проценти предизвикаха сътресения в банковия сектор, което доведе до фалита на Silicon Valley Bank и Signature Bank в Съединените щати този месец, както и до спешното спасяване на Credit Suisse от UBS.

Управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева заяви през уикенда, че рисковете за финансовата стабилност са се увеличили и че политиците трябва да останат "бдителни", на фона на високите нива на несигурност . Тя отбеляза, че банковите сътресения могат да имат отражение върху глобалните икономически перспективи и доклада за финансовата стабилност на МВФ, който ще бъде публикуван през следващите няколко седмици.

„Във време на по-високи нива на дълг, бързият преход от продължителен период на ниски лихвени проценти към много по-високи проценти, необходими за борбата с инфлацията, неизбежно генерира стрес и уязвимости, както се вижда от последните развития в банковия сектор в някои развити икономики“, каза Георгиева по време на Форума за развитие на Китай.

През януари МВФ прогнозира, че глобалната рецесия може да бъде избегната, ако растежът започна да се възстановява. Институцията подобри прогнозите си за растежа за 2023 г. и 2024 г., но предупреди, че рисковете за финансовата стабилност остават повишени.

Експертите на Световната банка пък са на мнение, че ако сегашните банкови сътресения се превърнат във финансова криза и доведат до рецесия, прогнозите за глобалния растеж ще бъдат влошени допълнително, поради свързаните с това загуби на работни места и инвестиции.
 

Прочети още

Виж всички