Българската икономика ще забави значително ръста си през 2023 г. до 1.5%, в унисон с низходящата тенденция в еврозоната.

Растежът може да бъде подтиснат допълнително, ако страната ни не успее да изпълни реформите, заложени в изпълнението на Плана за възстановяване и развитие. Това би довело до замразяване или намаляване на значителни инвестиционни ресурси. 

Това се посочва в априлската прогноза на Световната банка за България. 

Какво ни очаква през 2023 г.?

Инфлацията ще намалява, но ще остане сравнително висока през 2023 г. Фискалният дефицит се очаква да нарасне до 3.6% от БВП поради икономическото забавяне и прехвърлянето на част от отложените разходи от предходната година. 

Текущата сметка вероятно ще регистрира малък излишък в периода до 2025 г., най-вече заради очакваната низходяща корекция на цените на основните вносни суровини.

Перспективата пред България продължава да бъде мрачна поради продължаващата политическа нестабилност, се посочва още в анализа на финансовата институция.

Освен че създава несигурност в бизнес средата, политическата безизходица възпрепятства и изпълнението на реформите, напредъка по Плана за възстановяване и развитие и плановете за присъединяване към еврозоната.  

Липсата на работещ парламент спъва приемането на ключови законодателни инициативи.

Ако тази ситуация продължи, страната може да загуби средства от ЕС, а влизането й в еврозоната да се забави след 2025 г., което би повлияло върху перспективите за икономическия растеж и забавило конвергенцията на доходите към средните за Евросъюза. 

Икономическото забавяне и инфлационният натиск се очаква да намалят темповете, с които спада делът на хората, живеещи под минималната линия на бедност.

Той спадна до 4.6% през 2020 г., докато през 2022 и 2023 г. се очаква съответно понижение с 3.6 и 3.5 на сто, отбелязват от Световната банка. 

Какви са предизвикателствата в дългосрочен план? 

Икономическият растеж на България се забави значително в десетилетието преди пандемията COVID-19. Потенциалът на страната е допълнително ограничен от неблагоприятните демографски тенденции, които водят до бърз спад на населението в трудоспособна възраст. 

Това, съчетано с намаляващото качество на образованието, измерено чрез международните критерии, подкопава перспективите за българската икономика. 

В допълнение, разширяването на частния сектор е възпрепятствано от институционални слабости и недостатъчни гаранции за справедлива конкуренция, която води до неправилно разпределение на ресурсите от най-продуктивните фирми.

Управлението на публичните инвестиции също е неоптимално, особено в сферата на обществените поръчки, отбелязва Световната банка. 

Ако България успее да преодолее тези предизвикателства с прокарването на амбициозна реформа, това би могло да ускори нейния икономически ръст до над 4% годишно в периода до 2050 г. При сценарий без реформи обаче, растежът може да се забави до 1.2% до средата на века.

Нивата на бедност у нас продължават да са високи по стандартите на Европейския съюз. Процентът на хората в бедност (които живеят с под 6.85 щатски долара на ден) е намалял с 9.6 процентни пункта през 2015-2020 г., достигайки 4.5 процента през 2020 г.

Неравенството в доходите обаче се увеличава, като по този критерий страната е в дъното на европейската класация. 

Коефициентът на риск от бедност се увеличава, като обхаща 22.1% от населението и е един от най-високите в ЕС.

Регионалните и социалните различия все още са високи, което води до трайни диспропорции на пазара на труда и неадекватно покритие на социалната защита, се посочва още в анализа. 

Прочети още

Виж всички