Да фалира най-голямата икономика в света би означавало "деня на Страшния съд" за финансовите пазари, но шансът това да се случи е минимален.

Това заяви финансистът Николай Ваньов в рубриката "Портфейл" на Дарик радио и Darik Business Review по повод преговорите и постигнатото споразумение за тавана на държавния дълг в Съединените щати. 

"Всяка година САЩ стигат един таван на дълга, който е определен със закон и трябва да бъде предоговорен. Още от времето на първата администрация на Джо Байдън страната поддържа огромни бюджетни дефицити.

Понякога те достигат двуцифрени стойности, но никой не обръща кой знае какво внимание на това, защото те се финансират от целия свят. Но този таван на дълга е необходим, за да могат Щатите да продължат да емитират облигации и да се разплащат с кредиторите си", обясни Ваньов. 

Той припомни, че в края на първия мандат на президента Барак Обама също се стигна до подобна ситуация, при която републиканците и демократите дълго време не можеха да постигнат договорка за тавана на дълга.

Тогава това дори доведе до спиране на работата на част от федералните държавни служби. 

"Републиканците договориха замразяване на социалните плащания на текущото им ниво с шанс за повишението им през 2024 г., ако това се наложи от инфлацията. Оставиха обаче възможността за повишаване на разходите за отбрана.

Освен това се спират социалните помощи и ваучерите за храна, въведени по време на пандемията от COVID-19 и възлизащи на близо 1000 долара месечно на човек, като вече ще се дават на безработните, само ако те периодично се връщат на пазара на труда", каза още Ваньов. 

Според него, този процес по предоговарянето на дълга е достатъчно добре утъпкан и вероятно това няма да е последният път, в който на републиканците и демократите ще им се налага да водят подобни преговори.

Защото, по всичко личи, че американската икономика ще продължи да работи на дефицит още дълги години напред. 

"Колкото и дълг да емитират, Федералният резерв винаги може да го купи. Аз имам една теория, която, отчасти, започва да се потвърждава, и тя е свързана с инфлацията. В момента, в който дългът се увеличи много - както номинално, така и като дял от брутния вътрешен продукт, идва една по-сериозна инфлация, която в САЩ достигна почти 10%, в резултат на което БВП нараства по-силно, а дългът се обезценява.

В бъдеще вероятно ще виждаме едни по-сгъстени цикли, в които ще имаме 1-2 години висока инфлация, след което 1-2 години със спадаща инфлация и между 8 и 10 години с нормална инфлация", коментира финансистът. 

Той каза още, че след т. нар. епоха на нулевите лихви финансовите системи са се пренастроили и вече не са готови за връщане в "старото време" със стриктно затегнатите дългови тавани и високите лихвени проценти. 

"В крайна сметка, погледнато в глобален план, тези нулеви лихви и спадът в цената на капитала доведоха и до доста положителни неща - като възможности за инвестиции, като бизнес развитие и т. н.", каза още Николай Ваньов. 

По повод паралелите с България обаче, той каза, че тук нещата стоят по по-различен начин и контролирането на бюджетните дефицити, всъщност, е добра практика. 

"Глобалната икономика е толкова свързана, че когато САЩ работят на дефицит, той се трансферира много бързо по целия свят, като условия за икономически растеж.

Ако България работи на дефицит обаче, единственият ефект ще е влошаване на доверието от финансовите пазари, защото сме сравнително малка икономика. В САЩ този проблем не съществува", обясни Ваньов. 

Прочети още

Виж всички