В Съединените щати броят на банките е главозамайващ, което през последните седмици се оказа източник на объркване.

След като контролът върху базираната в Ню Йорк Signature Bank беше поет от регулаторите на 12 март, четири други банки със същото име трябваше да пояснят, че нямат връзка с фалита. 

Когато First Republic Bank от Калифорния фалира, някои трейдъри погрешно продадоха акции на базираната във Филаделфия Republic First Bancorp, изпращайки цената им с 28% надолу.

Тези обърквания не са чак толкова изненадващи, имайки предвид, че в САЩ, по данни на Федералната корпорация за гарантиране на депозитите (FDIC), има повече от 4100 търговски банки. За сравнение, във Великобритания те са 353, а в Германия -  261, пише The Economist. 

Защо в САЩ има толкова много банки?

Много от причините за фрагментираната банкова система на Америка датират още от 19 век, когато законодателството налага ограничения къде банките могат да работят.

Тези разпоредби са различни в отделните щати - някои позволяват на банките да отварят клонове на цялата територия на щата, докато в други те имат право на клонове само в града или окръга, където е седалището на банката.

Трети пък напълно забраняват клоновете и изискват основаване на нова компания. 

Подобни правила понякога са оправдавани с мотива, че не позволяват на банките да станат твърде мощни.

Според Рандал Кроснър, професор в Booth School of Business към Университета на Чикаго, в началото на 19 век, когато много от тези ограничения са приети, щатите, всъщност, са спечелили значителни приходи от дивиденти и данъци върху чартърните банки (с изрично разрешително от конкретния щат).

Това е причината, поради която те имат стимул да блокират операциите на банките, които не са регистрирани на тяхна територия.  

Тези ограничения постепенно започват да се премахват рез 70-те години на миналия век. С появата на технологичните иновации във финансовата индустрия, като банкоматите, взаимните фондове и усъвършенстването на системата на кредитния рейтинг, кредиторите, работещи на национално ниво, започват да предлагат услуги, които преди това са достъпни само в местните банки. 

Началото на консолидацията

През 1978 г. Мейн се превръща в първия щат, който позволява на външни банки да правят бизнес на негова територия. До 1994 г. всички щати, с изключение на един - Хавай, приемат подобни закони.  

Това води до бърза консолидация в банковия сектор, като броят на търговските банки спада от близо 14 500 през 1983 г. до 7700 две десетилетия по-късно. През следващите 20 години той продължава да намалява.

Големите банки, като JPMorgan Chase, Bank of America, Citigroup и Wells Fargo, сега доминират в индустрията. Четирите най-големи банки сега държат 42% от активите в банковия сектор в САЩ спрямо 11% през 1990 г. 

Но географията все още играе важна роля при определянето на банките, от които домакинствата и фирмите вземат заеми. Малките банки представляват непропорционален дял от кредитирането на дребния бизнес, отчасти поради познанията им за местните кредитополучатели. 

Според FDIC, общинските банки, определени като такива с активи под 10 милиарда долара, представляват само 15% от общите заеми, но са отговорни за 30% от заемите за търговски имоти, 31% от селскостопанските заеми и 36% от малките бизнес заеми.

Неотдавнашните банкови сътресения може да стимулират още по-голяма консолидация. През 2018 г. Конгресът увеличи прага на активите, при който банките подлежат на най-строго ниво на регулаторен надзор, от 50 милиарда долара на 250 милиарда долара, освобождавайки средните банки от определени изисквания за капитал, ликвидност и стрес тестове. 

Но в резултат на неотдавнашните банкови фалити, регулаторите обмислят връщане на този праг обратно до 50 милиарда долара. Това би подложило поне 30 институции на по-строги регулации и може да подтикне банките към стратегически растеж или свиване на активите им, за да минимизират разходите. 

Тези, които са малко под стария праг на активите от 250 милиарда долара, ще имат стимул да използват сливания и придобивания, за да разпределят регулаторните разходи. А тези малко над новия праг може да ограничат изкуствено растежа си. 

Резултатът от това ще бъде още по-малък брой банки и, с малко късмет, по-малко кризи, пише още The Economist. 

Прочети още

Виж всички