С полегати брегове, осеяни с елегантни частни имения, дворцови паркове и вековни горички, Босфорът е въплъщение на Истанбул.

Този 30-километров пролив се простира от Черно море на север до Мраморно море на юг.

Градското разрастване обхваща Европа на запад и Азия на изток - географски факти, които пораждат романтично емоционалното и донякъде фантастично описание на Истанбул като град, простиращ се на два континента.

Технически това е факт, но Босфорът не е единственият воден път на града. Точно преди да се срещне с Мраморно море, Златният рог - известен на местните като Халич, се разклонява на северозапад.

В крайна сметка, той навлиза навътре в сушата - за разлика от Мраморно море, което води до Егейско през тесния проток Дарданели.

Ден и нощ танкери и контейнеровози се виждат на хоризонта близо до Принцесовите острови, търпеливо чакащи реда си, за да преминат по корабния маршрут, пише CNN.

По същия начин жителите на Истанбул чакат в коли, автобуси, влакове и фериботи. Според данни от 2021 г., в града живеят малко по-малко от 16 милиона.

Много от тях обитават едната страна на града, докато работят на другата, което означава, че във всеки един момент голяма част от населението е в движение.

Навигирането в заплетената пътна карта на Истанбул може да бъде хаотично по всяко време на деня и понякога е истинско чудо, че някой изобщо стига някъде, но това се случва – използвайки шосе, железопътен транспорт, кораб, мост и тунел, за да премине от един континент на друг.

Ето инфраструктурата, която свързва Азия и Европа:

Мост на мъчениците от 15 юли (15 Temmuz Şehitler Köprüsü)

Първоначално известна като Boğaziçi Köprüsü - или Босфорския мост, тази елегантна структура е преименувана на Моста на мъчениците от 15 юли след неуспешния преврат от 2016 г., но местните все още го наричат Boğaziçi Köprüsü, или Първия мост.

Преди да бъде открит на 29 октомври 1973 г. - 50-ата годишнина на Турската република, единственият начин да се премине от Европа към Азия в Истанбул е с ферибот.

Елегантният стоманен висящ мост с дължина 1560 метра позволява на шофьорите да преминат високо над бързо течащите води на Босфора и да се насладят на невероятни гледки към двореца Топкапъ и към Мраморно море в далечината.

В първите дни мостът привлича пешеходци, възхищаващи се на величествения блясък на джамията Büyük Mecediye от 19-и век, разположена на брега в Ортакьой.

В наши дни той е отворен за пешеходци само един ден в годината, когато хиляди се запишат за участие в Истанбулския маратон. През останалото време шофьорите плащат по-малко от 50 цента, за да преминат през него.

Мост Фатих Султан Мехмет

Вторият мост, свързващ двата континента, е открит на 3 юли 1988 г. и е кръстен на Фатих Султан Мехмет, известен още като Мехмет Завоевателя. Това е човекът, установил османското управление в Константинопол, тогава столица на Византийската империя.

Понякога наричан FSM Köprüsü, това също е стоманен висящ мост, подобен по дължина на Boğaziçi Köprüsü, като преминаването през него е на подобна цена. Той обхваща най-тясната точка на Босфора, където се смята, че персийският крал Дарий I е построил плаващ мост през 512 г. пр.н.е.

Съоръжението предлага невероятна гледка към Босфора, но на него не е разрешен достъпът за пешеходци, така че само шофьорите могат да я оценят, когато попаднат в задръстване.

Мост Явуз Султан Селим

През 2016 г. е открит трети висящ мост над Босфора, близо до Черно море. Той е кръстен на Явуз Султан Селим - внук на Мехмет Завоевателя, което е подходящ избор предвид интереса му към транспорта.

Султанът от 16-и век възстановява османската флота и Haliç Tershanesi - корабостроителниците на Златния рог.

При завършването си мостът чупи многобройни рекорди. Той е най-широкият висящ мост в света с осем ленти за движение и двурелсова железопътна линия. Освен това е петият най-висок мост в световен мащаб, издигащ се над 322 метра.

Предназначен за използване от камиони и трафик на дълги разстояния, насочен към Централна Анадола и отвъд, той предлага на шофьорите гледка към Черно море в ясни дни и начислява основна такса за кола от около $1.

Мост Çannakale 1915

Най-новият маршрут, който обхваща двата континента, е впечатляващият Çannakale 1915 Köprüsü, простиращ се между Гелиболу от европейската страна на Дарданелите до Лапсеки в Азия. Днес той претендира за световен рекорд за най-дълъг участък на висящ мост.

Конструкцията замества едночасово плаване с ферибот (което в действителност може да отнеме до пет часа с периода на изчакване) с шест минути шофиране. Проектиран за скорост, а не за гледки, той е по-малко популярен сред местните поради таксата от близо 11 щатски долара на кола.

Мостът е открит на 18 март 2022 г. в чест на деня през 1915 г., когато Турция побеждава съюзниците в битка за поемане на контрол над този жизненоважен воден път.

Тунел Евразия

5.3-километровият подводен участък от тунела Евразия (Avrasya Tüneli на турски) е подвиг за любителите на инженерството, но основната му привлекателност е най-бързият начин да стигнете от едната страна на Истанбул до другата.

Той е по-скоро функционален, отколкото красив, с ограничение на скоростта от 70 километра в час. Част от по-дълга пътна връзка, свързваща Kazlıçeşme в Европа с Göztepe в Азия, при завършването си през декември 2016 г. той намалява времето за пътуване от 100 до само 15 минути.

Тунелът, през който се преминава срещу такса от около 2.85 долара на кола, беше най-практичната връзка между двете летища в града - Ататюрк и Сабиха Гьокчен, докато търговските полети не бяха преместени на огромното летище Истанбул.

Тунелът Евразия е и най-скъпият начин за пресичане на Босфора.

Както при мостовите прелези, таксите се събират чрез Hızlı Geçiş Sistemi. Наричана накратко HGS, тази система използва специални стикери на предното стъкло, които се сканират автоматично, когато превозните средства преминават през пунктовете за събиране на такси.

Важно е да имате достатъчно кредит в сметката си, за да покриете таксите, особено ако планирате да шофирате през граница. Има удобно приложение, което можете да изтеглите, за да проследявате кредита и използването му.

Тунел Мармарай

Тази подземна, междуконтинентална влакова услуга се очакваше дълго време. През 1860 г. султан Абдулмеджид I представя идеята за подводно преминаване през пролива, но умира, преди да успее да направи нещо по въпроса.

Друг султан - Абдул Хамид II, се заинтересува, когато френски инженери му предлагат проекта през 1892 г., но не отбелязва напредък. Строителството на 13.6-километровия тунел обаче започва повече от сто години по-късно - през 2004 г.

Въпреки най-добрите намерения, железопътната услуга не е отворена до 29 октомври 2013 г. Крайните срокове са удължени, когато почти всеки изкопан метър разкрива археологически находки, някои датиращи отпреди 8000 години. Минават още 6 години, преди всички спирки да заработят.

Тунелът свързва Kazlıçeşme от европейската страна с Ayrılık Çeşmesi от азиатската, спускайки се до над 60 метра под морското равнище в най-ниската си точка, което го прави най-дълбия подводен тунел в света.

Всичко, от което се нуждаят пътниците, за да преминат през него, е Istanbul Card (Istanbul Kart). Предлага се във всички основни центрове на обществения транспорт и малки павилиони в целия град, като позволява на приносителя си да използва всички видове обществен транспорт.

Фериботи

Те не са най-бързият начин за пътуване между континентите, но пък едва ли има по-добро изживяване от прекосяването на Босфора с ферибот.

С вдигнати крака на перилата и вятър в косите, пътуващите гледат как минаретата на силуета на Истанбул се плъзгат покрай тях, докато отпиват глътка горещ турски чай и хапват симит.

Şehir Hatlar Vapuları (Фериботите на градските линии) са създадени през 1844 г. по време на Османската империя. Освен че пресичат Босфора, те плават през Мраморно море, Златния рог и до Принцовите острови.

Те също така превозват автомобили и пътници по краткия маршрут между Сиркечи и Харем, както и на по-дълги разстояния до Бурса, Ялова и Муданя.

Фериботите са олицетворение на атмосфера и стил, когато става дума за обществен транспорт в Истанбул, за разлика от автобусите. Разбира се, автобусите се движат навсякъде, включително по маршрут със 78 спирки, но често са неудобно претъпкани и блокирани в задръстване.

Имат едно общо нещо с фериботите – не работят през нощта. Ако търсите бърз и икономичен начин да стигнете от едната страна на Босфора до другата в малките часове, споделените микробуси са вариант.

Споделени микробуси

Те са близки братовчеди на dolmuş - малки частни автобуси, които пътуват по определени маршрути, качвайки и сваляйки пътници по заявка.

Името им идва от думата „пълен“ на турски. Броят на пътниците им зависи от това колко тела могат да се натъпчат в тях. Жълтите микробуси обаче качват само толкова хора, колкото са седящите места.

Прочети още

Виж всички