Издълбан и рамкиран от могъщата река Дунав, Будапеща и красивият му силует го правят един от най-хубавите и завладяващи градове в Европа.

Столицата на Унгария става един град през 1873 г., когато Буда, на западния бряг на Дунав, и Пеща, на изток, се обединяват, за да се превърнат във второто по големина населено място в Австро-Унгарската империя.

Огромната сграда на парламента, цитаделата и замъкът са легендарни. Но отвъд тези приказни гледки се разкрива истинската Будапеща, разказва CNN Travel.

Днес градът излиза от десетилетия на бързи промени, предизвикани от рухването на комунизма през 1989 г. и изблика на творческа енергия, дошла с новооткритите свободи.

40-годишното комунистическо управление и предшестващият го период на фашизъм са оставили своя отпечатък върху града, но от него струи и непоколебимост, и способност да се изправи пред най-големите предизвикателства.

Чехия - страната на замъците, бирата и дивите гъби

Извън руините

Ruin Bar District е апотеозът на местните, виждащи възможност в бедата. И докато много от управляващите, работещите и пиещите в тези заведения не си спомнят падането на Берлинската стена, тяхната психология и философия са засегнати от важното събитие.

Първите подобни заведения се появяват за първи път в началото на 2000-те години, когато млади творци, търсещи ново, достъпно място, започват да създават попъп барове в рушащи се сгради в VII квартал, който по време на нацизма е еврейско гето.

Szimpla, който отваря врати за първи път през 2002 г. на улица Kazinczy, бързо е последван от шепа други, като районът скоро започва да привлича туристи. Баровете стартират като културни центрове, но не след дълго се фокусират върху партитата.

Промяната на тази част от града е нещо, което трябва да се види. Места, като Szimpla и Fuge Udvar, се превръщат в основна спирка за посетителите на Будапеща.

Успехът на Ruin Bar District се разпространява, като други барове се появяват в разрушени сгради из целия град, разкриващи жизнеността и желанието за промяна след труден период в историята на Унгария.

Деликатен въпрос

Отрезвяващ факт е, че само преди 35 години Будапеща носи много по-различно усещане, в сравнение със сегашния си жизнен дух. Атмосферата на страх и ужас е широко разпространена, а 60 Andrassy е центърът на всичко това.

Днес тук се помещава музеят Къщата на терора. Преди той е централа на местната нацистка партия, а след Втората световна война на комунистическата тайна полиция.

От 2002 г. сградата е паметник на измъчваните и убитите в нея от двата режима. Стената от изображения, показваща повече от 3000 души, загинали тук, е ярко напомняне за бруталността, преживяна от местните през втората половина на 20-ти век.

Голям танк доминира в постоянната експозиция. Това говори за най-голямото и смразяващо събитие в Унгария между края на Втората световна война и рухването на комунизма: 12-те дни през ноември 1956 г., когато съветските войски влизат в Будапеща и брутално смазват бунта за демокрация.

Докато Къщата на терора подчертава скритите ужаси на окупацията, Memento Park показва по-очевидните, външни опити на комунистическите управници да упражняват своето влияние.

Тук повече от 40 статуи и паметници, съборени след 1989 г., са получили нов дом. Това е елегантно решение на вековен проблем: как да се запази нещо, което очевидно е част от миналото, което никой не иска да се повтаря, но трябва да се помни.

Днешна Будапеща

Днешна Унгария носи много по-различен дух. Страната е част от Европейския съюз и член на НАТО. Държавата обаче е известна със силно независимата си политика. А никъде това местно настроение не може да се обобщи по-добре от оживения битпазар Bakancsos Piac.

Далеч от туристическите места, това е институция, крайградско изживяване и рай за обичащите импулсивните покупки, както и идеалното място за усъвършенстване на уменията за пазарене.

Bakancsos Piac отваря в 6 сутринта през почивните дни и предлага всичко, което можете да си представите - от ретро абажури до бронзови бюстове в египетски стил.

Класически грамофонни плочи на Beatles стоят редом до нащърбени вази. Тук можете не само да си купите уникални сувенири, но и да опознаете душата на града.

Ако Bakancsos Piac е пропит от духа на Будапеща, тогава същото може да се каже и за настолния футбол. Това вековно забавление има култови последователи, навършили зряла възраст във време, когато е било ключова част от ежедневието в страната.

Концепцията е проста: играете върху настолен футболен терен с шайба в опит да отбележите гол. За да го овладеете обаче са необходими години практика.

Това е, обяснява легендарният играч Имре Хорват, унгарски национален спорт. Той го практикува в продължение на 52 години - точно през комунистическата окупация, когато властите не му позволяват да сформира национална асоциация.

Днес Хорват е президент на Международната конфедерация по футбол на маса, решен да запази традицията жива. Това е нещо, което той и приятелите му научават от бащите и дядовците си.

Въпреки че настолният футбол осигурява така необходимото развлечение за много хора по време на комунистическото управление, в страната се предлага и западен внос.

На кратка разходка от Дунава, емблематичният музей на флипера в Будапеща (Flippermuzeum) открива поглед към един невероятен източник на вълнение за децата, гладни за други видове забавления през годините на ограничения.

Докато самите машини - всички невероятни ретро модели, връщат щастливи спомени от детството на Марк Патаки, който се грижи за маркетинга на музея, те представляват и идеал, с който е израснал.

„По някаква причина държавата внесе тези машини в големи количества в Унгария“, обяснява той. „По принцип те символизираха западния свят.“ Някои от тях разполагат с фантастични светодиоди и филмови теми, а ретро модел от 1947 г. е с дяволски трудна настройка, правеща играта невъзможна.

Те са част от унгарската история и напълно в съответствие със стремежа на Будапеща да намери надежда сред мрака.

Това е тази енергия, която определя съвременната Будапеща - град, налагащ своите традиции и култура напук на трудностите, същевременно насърчаващ решителен дух, който придава на мястото независимост.

Прочети още

Виж всички