Едно от съкровищата на постоянната колекция на Американския музей по естествена история е голямо парче извънземна скала, наречено метеоритът Уиламет.

С тегло от 15.5 тона, това е най-големият метеорит, откриван някога в Съединените щати, и шестият по големина в света.

Уиламет е съставен предимно от желязо и никел и - подобно на всички железни метеорити, се е образувал преди милиарди години, когато Слънчевата система все още се е формирала от космически прах.

Гравитацията кара тези прахови частици да се съберат, за да образуват протопланети, а по-тежките метали, като желязо и никел, потъват във вътрешността, за да образуват ядрото.

По-късно тази протопланета трябва да се е сблъскала с друго планетарно тяло, причинявайки разрушаването му, изпращайки късове скали, богати на желязо и никел, в космоса, разказва Amusing planet.

Парчетата от протопланетата продължават да обикалят около Слънцето през следващите няколко милиарда години, до преди около 17 000 години, когато орбитите на земята и тази на една от скалите – която, в крайна сметка, ще се превърне в метеорита Уиламет - се пресичат.

Той се разбива в земята със скорост повече от 64 000 км/ч в ледена шапка в Западна Канада. През вековете движещите се ледници бавно транспортират метеорита до Монтана до ледена бариера, образувала се през река Кларк Форк. Тя събира огромно количество вода в езерото Мисула.

Точно когато метеоритът достига района, ледената стена се разпада, освобождавайки едно от най-големите наводнения, документирани някога.

Заклещен в лед, той се носи по река Колумбия, докато обвивката му не се стопява и той не потъва на дъното на реката близо до съвременния град Портланд.

В края на последната ледникова епоха, когато водите намаляват, метеоритът е изложен на стихиите. В продължение на хиляди години дъждовната вода, смесена с неговия железен сулфид, произвежда сярна киселина, която бавно разтваря части от скалата, създавайки кухини на повърхността й.

Метеоритът е открит за първи път от местните в долината Уиламет в Орегон преди пристигането на европейските заселници. Те нарекли метеорита „Томановос“, вярвайки, че скалата е представител на Небесния народ и е пример за съюз между небето, земята и водата.

За тях тя е свещена и я почитат като духовно същество със сила да лекува и овластява. Те използват скалата в различни церемонии, а с водата от пукнатините й се пречистват. Племенните ловци пък потапят върховете на стрелите си в нея.

През 1902 г. миньор на име Елис Хюз вижда метеорита и осъзнавайки значението му, тайно го мести в собствеността си - задача, която му отнема три месеца. След като метеоритът е на негова земя, той започва да събира вход за достъп до него.

Земята, където първоначално се намира той, принадлежи на Oregon Iron and Steel Company. Когато кражбата е открита, законният собственик завежда дело и го печели.

Компанията продава метеорита на жена, която пък го дарява на Американския музей по естествена история в Ню Йорк. Уиламет остава изложен в музея близо век, когато през 1999 г. от конфедерацията на индианските племена от Орегон искат той да им бъде върнат. 

Заведено е дело срещу музея и по-късно същата година е постигнато споразумение, според което метеоритът остава в него, но на членовете на племето е разрешено да провеждат частна церемония веднъж годишно.

Част от метеорита, изрязана от по-голямата скала, е върнала на коренните жители.

Прочети още

Виж всички