Когато Националното статистическо бюро в Китай обяви, че през април китайците са работили средно по 48.8 часа на седмица, данните станаха повод за подигравки в социалните мрежи. 

"Това число включва държавните служители. Опитайте да броите само в частните компании", написа един коментатор в Weibo, а друг отговори: "Няма нужда да броите. Просто погледнете светлините на офис сградите през нощта“. 

Очевидно за местните тези данни от статистиката са нереалистични и, според тях, работната седмица в Китай е доста по-дълга. Но, въпреки това, официалният седмичен брой на отработените часове е най-високият от над 20 години насам, когато започва събирането на подобни данни.

В началото на пандемията показателят отчете рязък спад, но през по-голямата част от последните пет години броят на отработените часове постоянно нараства, пише The Economist. 

Сравняването на работното време между отделните държави е трудно, тъй като често се измерва по различен начин (например работниците на непълно работно време понякога са включени в средната стойност, а понякога - не).

Въпреки това изглежда, че китайците работят по-дълго от повечето хора по света. Когато Международната организация на труда на ООН актуализира своята класация на страните по седмично работно време, Китай беше в най-горните 10%. 

Младите китайски работници отдавна се оплакват от режима „996“, който се отнася до работен график от 9 сутринта до 21 часа вечерта, шест дни в седмицата, обикновено без допълнително заплащане.

Те са възприели академичния термин "инволюция", използван за описание на ситуация, при която по-големият принос не дава по-добри резултати. Мнозина изпитват натиск да работят все по-усърдно, без да изпитват подобрение в качеството на живот.

За разлика от техните родители, които са се радвали на растящ материален просперитет, те се чувстват като в застой.

Китайското трудово законодателство предвижда хората да работят не повече от осем часа на ден или 44 часа седмично. Но извънредният труд постепенно се превръща в норма.

Според държавното издание Legal Daily, има две основни причини за това - липса на правоприлагане от страна на правителството и непознаване на закона от страна на фирмите. 

Профсъюзите имат слабо влияние в Китай. От тях се изисква да бъдат свързани с контролираната от държавата Общокитайска федерация на профсъюзите, която обикновено е на страната на директорите и институциите, а не на работниците.

Напоследък служителите в китайските компании получиха известна надежда. Миналата година съд в Пекин постанови, че проверката и отговарянето на свързани с работата съобщения в приложението за съобщения WeChat извън нормалното работно време се счита за „невидим извънреден труд“.

Съдът нареди на работодателя да плати на ищеца 30 000 юана (4160 долара). 

Миналия месец статия в China Daily - англоезичният рупор на Комунистическата партия, призова за регулиране на необявения извънреден труд, заявявайки, че той накърнява правото на почивка на работниците.

В същото време, намаляващата работна сила и застаряването на населението в Поднебесната империя означават, че властите трябва да намерят друг начин да повишат производителността на заетите.

Това би могло да се случи, ако президентът Си Дзинпин засили вярата си в частния сектор и даде на хората повече свобода на движение. За момента обаче няма признаци това да се случи, пише още изданието. 

Прочети още

Виж всички