Начинът, по който подбирате думите си, когато разговаряте с вашите деца, е по-важен, отколкото си мислите.

Когато сте прекалено изморени или раздразнени, може да бъде трудно да запазите положително отношение, докато разговаряте с детето си или го дисциплинирате.

Въпреки това, нещата, които казвате и начинът, по който ги казвате, са от значение, казва експертът по родителски грижи и автор Ерика Кац.

“Като родители ние се разстройваме, особено ако имаме повече от едно дете и вършим по повече от едно неща,” казва Кац пред CNBC. “Трябва обаче да внимаваме да не си го изкарваме на нашите деца или пък да не използваме тон, който те наистина не са заслужили.”

Обръщането към тях с емпатия и доброта може да помогне за смекчаване на безпокойството, самосъмненията и ниското самочувствие, докато те растат, допълва тя, а проучвания по темата потвърждават това.

Полагането на родителски грижи по положителен начин може да укрепи психическото здраве на едно дете, да доведе до подобряване на резултатите в училище и да насърчи благосъстояние по време на тийнейджърските години и годините като възрастен, според Университета на Калифорния, Дейвис.

В същото време, проучвания показват, че когато децата биват засрамвани от родителите си, това може да се отрази на тяхната увереност и мотивация.

Децата имат нужда от тях, за да успяват в дългосрочен план, тъй като тези черти им помагат да се справят по-добре с пречките в живота и да демонстрират устойчивост за възстановяване след неуспех.

Когато общувате с детето си, окуражаващият, базиран на емпатията подход е най-добрият, казва Кац. Ето някои фрази, които може да използвате в различни сценарии.

Когато детето е започнало някакви задължения у дома, но не ги е довършило: “Свърши страхотна работа с (изпълнението на дадена задача). Защо също така не... ?”

Когато детето демонстрира агресивно поведение: “Знам, че си разстроен, но не може да (удряш, хапеш, риташ и т.н.)

Когато детето изпитва затруднение с домашното: “Справи се с другата задача наистина добре. Знам, че може да решиш още една.”

Когато не сте били внимателни с емоциите на детето: “Извинявам се. Не проявих чувствителност.”

Да започнете с положителното, преди да стигнете до отрицателното, е най-ефективният подход, според Кац, когато става въпрос за коригиране на поведението на вашето дете.

“Намерете нещо добро, което то е направило, преди да преминете към нещото, което има нужда от подобрение,” съветва тя.

Използването на “ние” вместо “ти”, докато разговаряте с детето си, не звучи толкова обвинително: избирайте фрази като “Ние не удряме, ние не крадем. Ние не сме такива,” допълва тя.

Вероятно най-важно за родителите е от съществено значение да се извиняват на децата си, когато са сгрешили. Някои възрастни смятат, че ако се извинят на детето си, това ще доведе до липса на уважение или до демонстрация на слабост.

Това, всъщност, показва уязвимост и позволява на децата да разберат, че дори и възрастните правят грешки.

“Ваша отговорност като родител е да контролирате емоциите си около вашите деца,” казва тя. ”Когато не го направите, трябва да го признаете и да се извините. Не винаги е лесно, но е част от цялата работа.”

Прочети още

Виж всички