В днешни дни Канота е прашно и малко известно селце в индийския щат Раджастан.

Някога обаче то е свързало двете древни кралства на Индия – кралския двор на Моголското кралство в Агра и кралския двор на Джайпур. На този път се намира и бутиковият хотел и курорт Villa Palladio.

Джайпур е известен като “розовия град” заради своите сгради. Villa Pаlladio се намира на около половин час път оттам, но сякаш е един изцяло отделен свят.

На първо място, хотелът не е розов. Той също така не е украсен с флоралните или геометрични мотиви, с които е известен Джайпур.

Вместо това разполага със стени, боядисани в червен нюанс, заимстван от римокатолическите кардинали, нарови дървета, които са вдъхновени от картини на Ботичели и палмови дръвчета, вдъхновени от Римската империя.

Villa Palladio е бил резиденция на кралското семейство на Канота и е превърнат в бутиков хотел от италианския предприемач Барбара Миолини и нидерландския дизайнер Мари Ан Одежан.

И двете сега са жителки на Джайпур.

Миолини израства в Швейцария, пристига в Джайпур през 2005 г. на почивка и остава в града.

Тя прекарва първите години от кариерата си в района на Венеция и е повлияна от един от най-големите италиански архитекти от на 16-и век Андреа Паладио.

Паладио е известен с това, че комбинира елементи от Ренсесанса и съвременни френски практики, създавайки уникален стил, известен като Англо-Паладианизъм.

Миолини искала нещо подобно, съчетавайки ондо-моголския стил и италианския Рококо, за да създаде нещо уникално.

“Кралският двор на Джайпур е бил център на производството на луксозни стоки в Индия в продължение на близо 300 години, докато Венеция е била столицата на лукса в Европа в продължение на векове,” казва Миолини.

“В естетиката и на двата града има невероятна изтънченост и присъствие на история, а тези неща си кореспондират красиво.”

Сградата, която се превръща в във Villa Palladio, има кратка, но фантастична история.

Тя е построена от благородника от Канота Абхай Сингх през 1960 г. в раджастански стил с открити места за отдих, изпъкнали арки, дворове, кули и наподобяващи крепост стени.

Миолини казва, че сградата е била в добра форма и е била добре поддържана.

“Това място имаше едно усещане за носталгия по Италия заради изоставени домове и замъци по някога исторически маршрути. Исках да огранича структурните намеси до минимум.”

“Провинцията ми предостави визуално вдъхновение – жените в полята, принцесите с техните украшения и воали. Смесих това с изобилие от италиански привкус”, казва нидерландският дизайнер Мари-Ан Одежан, която си сътрудничи с Миолини.

След това Villa Palladio започва да приема сегашната си форма.

Наблюдателните кули са превърнати в стаи за гости, боядисани на ивици. Около басейна в моголски стил са разположени италиански слънчеви чадъри и шезлонги.

Усилената работа и вниманието към детайла се отплащат на едно място, което понякога може да бъде негостоприемно за нови дизайни.

“Джайпур има свой собствен отличителен стил,” казва доктор Вибхор Мукул Сингх, който има осъществени архитектурни проекти в Италия и в Раджастан.

“Наистина е предизвикателство някаква чужда архитектура да бъде приета тук. Ключовото в случая е, че Villa Palladio е италианска на външен вид, но в същото време с дълбоки корени тук.”

Един от начини да се запази наследството на Villa Palladio е чрез използването възможно най-много на местни занаятчии. Миолини обяснява, че завивките, възглавниците, килимите, лампите и столовете са направени в Джайпур.

В много от случаите местните занаятчии никога не са били в Италия и не познавали традициите на страната, но за създаването на всички неща те се водели по скиците на Одежан.

Крайният резултат е място, на което две държави си сътрудничат, вместо да застават една срещу друга.

Прочети още

Виж всички