Списъкът с резултатите от първите 11 опита на Съветския съюз, преди успешно да приземи космически апарат на Луната през 1966 г., е едно потискащо четиво.

Това показва базата данни, изготвена от Джонатан Макдауъл, астрофизик в Центъра за Астрофизика Харвард-Смитсониън, който следи космическите мисии.

Дори и в последните 10 години, в които има девет опита за кацане на Луната от 2013 г. насам, успеваемостта остава ниска.

Преди вчерашния успех на Индия, чиято мисия "Чандраян-3" приземи спускаемия апарат “Викрам" върху повърхността на Луната, през последното десетилетие от направените осем опита от страна на Китай, Индия, Израел, Япония и Русия само три са успешни.

Базата данни на Макдауъл е пример за монументалното предизвикателство, предприето при 50-те опита за кацане на Луната от 1962 г. насам, като резултатът е Земляни 23 – Гравитация 30.

Вчера Индия записа първата си победа срещу гравитацията след успеха на мисията Чандраян-3. Така тя се превърна в едва четвъртата страна, която каца успешно на Луната, както и в първата, достигала до южния полюс на естествения спътник на Земята.

“Те би трябва да се гордеят много с това постижение,” заяви пред CNBC Джим Брайденстайн, който оглавяваше НАСА в периода 2018 – 2021 г.

Вероятно най-забележителният аспект от кацането на Индия на Луната е минималният бюджет, по правителствените стандарти, с който страната успява да реализира тази мисия.

През 2020 г. Индийската организация за космически изследвания (ISRO) изчислява, че мисията Чандраян -3 ще струва около 75 млн. долара. Стартът е забавен с две години, което вероятно увеличава разходите за мисията.

Те обаче си съперничат с най-евтините мисии за кацане на Луната, които се разработват в САЩ. В последните години НАСА се насочи към компании, които се конкурират за договори с фиксирана цена за изграждането на спускаеми апарати на Луната по програма, която носи името Commercial Lunar Payload Services (CLPS).

Програмата CLPS е с максимален бюджет от 2.6 млрд. долара за 10 години, като 14 компании се борят за договори, всеки от които обикновено е на стойност над 70 млн. долара.

Като цяло, годишният бюджет на НАСА е много по-голям, в сравнение с този на индийската космическа агенция. През 2023 г. НАСА е получила 25.4 млрд. долара финансиране, докато бюджетът на ISRO е около 1.6 млрд. долара.

Браиденстайн набляга на факта, че много по-големият бюджет на НАСА отразява “различното ниво на способности”, което щатската агенция предлага - от непрекъснато присъствие на астронавти в орбита до мисии, насочени към планети, астероиди и други.

Като процент от БВП, САЩ харчи най-много средства за космоса, въпреки че сумата е една 0.28%. За сравнение, този дял в Индия е 0.04% от БВП, според доклад от юли на Space Foundation.

“Част от амбициите на Индия трябва да бъде желанието да инвестира все повече в развиването на способности, които са по-равностойно с тези на САЩ,” казва Брайденстайн.

От геополитическа гледна точка, Индия е възприемана все повече за водещ играч в космоса. И докато Китай наследи Русия като основния съперник на влиянието и способностите на САЩ в космоса, Индия може да заеме третото място в йерархията на космическите суперсили.

“Надявам се, че те ще използват Чандраян-3 като възможност за капитализиране на успеха. Те имат голяма икономика и ще могат да вложат средства в изследването на космоса”, казва Брайденстайн.

“Разходите ще продължат да падат, което е много положително за всички, които са интересуват от изследването на космоса,” допълва той. “Разходите за достигането до Луната също ще намалеят - особено на фона на все повечето компании, които осъществяват все повече мисии.”

Прочети още

Виж всички