След силното увеличение на вноса на енергия в Европейския съюз през 2021 г. и 2022 г., тази година се наблюдава различен сценарий. Вносът намалява за второ поредно тримесечие, в сравнение със същия период на предходната година, показват данните на Евростат. 

През второто тримесечие на 2023 г., в сравнение със същото тримесечие на 2022 г., вносът в ЕС е намалял с 39.4% като стойност и с 11.3% като нетна маса (тегло, изразено в тонове). 

Тези резултати идват след пониженията съответно с 26.5% и 6.1% през първото тримесечие на тази година.

По отношение на нетната маса, делът на Русия във вноса на петролни продукти и природен газ в ЕС непрекъснато намалява от второто тримесечие на 2022 г. насам (след началото на руската инвазия в Украйна).

Вносът на петрол от Русия спада от средномесечни 8.7 милиона тона през второто тримесечие на 2022 г. до 1.6 милиона тона през второто тримесечие на тази година (с 82%), но за разлика от това вносът от други държави извън Общността се е увеличил с 5.8 милиона тона - от 31.5 на 37.3 млн.

Делът на Русия в общия внос на петролни продукти в ЕС е на ниво от 4% през второто тримесечие на 2023 г., което е огромна разлика спрямо регистрираните 21.6% през съответното тримесечие на миналата година.

Вносът на природен газ в ЕС също спада значително през второто тримесечие на 2023 г., в сравнение със същото тримесечие на 2022 г. (със 17% по отношение на нетната маса). Това намаление донякъде беше предизвикано и от плана на Еврокомисията за намаляване на консумацията. 

Вносът на природен газ от Русия е намалял от средномесечни стойности в размер на 5.1 милиона тона през второто тримесечие на 2022 г. до 2.5 милиона тона през второто тримесечие на 2023 г.

Диверсификация на доставчиците

Агресията на Русия в Украйна накара ЕС да приложи няколко пакета от санкции, които пряко и косвено засегнаха търговията с петрол и природен газ. Въздействието вече е видимо в нарастващата диверсификация на доставчиците на енергия, пише още Евростат.

По отношение на петрола, забраната на ЕС за внос по море на руски суров петрол влезе в сила на 5 декември 2022 г., последвана от ембаргото върху рафинирани петролни продукти от 5 февруари 2023 г.

През второто тримесечие на 2022 г. Русия е водещият доставчик на петролни продукти с дял от 15.9% от общия внос на ЕС. През второто тримесечие на 2023 г. тя се класира едва на 12-о място с дял от 2.7%, което е спад от 13.2 процентни пункта, в сравнение с 2022 г.

За разлика от нея, Норвегия увеличава дела си с 2.5 процентни пункта до 13.7%, Казахстан - с 3.2 пр. п. до 10.2%, САЩ - с 2.1 пр. п. до 13.6% и Саудитска Арабия - с 2.3 пр. п. до 9%. Либия също се превръща във важен партньор с дял от 8.1% от вноса на петрол в ЕС.

Подобна е ситуацията и при вноса на природен газ в газообразно състояние, където делът на Русия спада с 14.5 процентни пункта до 13.8% от общия внос на ЕС, докато този на Алжир нараства с 9.3 процентни пункта, а на Норвегия - с 6.2 процентни пункта.

През второто тримесечие на 2023 г. Норвегия е най-големият доставчик за ЕС с дял от 44.3% от общия внос, следвана от Обединеното кралство (17.8%) и Алжир (16.5%).

Що се отнася до втечнения природен газ, Съединените щати остават водещ доставчик за ЕС през второто тримесечие на 2023 г. с дял от 46.4% в общия внос, следвани от Русия (12.4%), Катар (10.9%), Алжир (9.9%) и Нигерия (5.1%).

Сред тези доставчици само Алжир и Нигерия отбелязват увеличение на дела си, съответно с 5.2  и 1 процентни пункта, в сравнение с второто тримесечие на 2022 г. 

За разлика от тях, делът на Съединените щати, Русия и Катар пада респективно с 2.8 пр. п., 2.7 пр. п. и 1.1 пр. п. Норвегия и Оман вече са сред ключовите доставчици на втечнен природен газ с дялове съответно от 3.3% и 2.9%.

Прочети още

Виж всички