По време на продуктовото представяне на Microsoft в края на септември изпълнителният директор на компанията Сатя Надела каза, че се чувства така, сякаш "90-те години са се върнали".

Той имаше предвид славните години на софтуерния гигант, когато неговата операционна система Windows се инсталираше на всички компютри, печалбите бележеха рекорди, а приходите рутинно нарастваха с над 30% годишно.

За известно време Microsoft беше най-скъпо оценената компания в света. Но именно този успех породи самодоволство, а до началото на 2010 г. растежът на продажбите се забави и нормите на печалба се свиха драстично. 

През последните 2-3 години обаче Microsoft преживява нов разцвет. Сатя Надела постави облачните изчисления в центъра на бизнес философията на компанията, за сметка на Windows, което помогна за намаляване на разходите и увеличаване на печалбите. 

Оперативният марж на компанията е нараснал от 29% през 2014 г. на 43%, като в момента е най-високият сред 50-те водещи нефинансови корпорации в САЩ.

Инвеститорите изглеждат щастливи, тъй като перспективата за по-строга парична политика предизвика разпродажба на технологичните акции през ноември 2021 г., но книжата на Microsoft се представиха по-добре от всичките техни конкуренти, с изключение на Apple, пише The Economist. 

Сега директорът на компанията провежда друга смела реорганизация, която този път е фокусирана около изкуствения интелект.

Благодарение на инвестицията си в OpenAI (стартъпът, който стои зад разработката на чатбота ChatGPT), Microsoft се превърна в предпочитания доставчик на AI инструменти.

Преди година тази роля изпълняваха Alphabet - компанията майка на Google, както и Meta, под чиято шапка работи Facebook.  

Но усилията в областта на изкуствения интелект могат да тласнат Microsoft още по-високо, помагайки на софтуерния гигант да си върне титлата на най-скъпата компания в света от Apple. 

Забележителният "ренесанс" на фирмата обаче съдържа по-широки уроци за бизнеса като цяло, пише още изданието. 

Кога параноята може да бъде полезна? 

Когато Стив Балмър пое управлението на Microsoft от Бил Гейтс през 2000 г., Windows беше неприкосновен продукт за фирмата. В резултат на това тя не успя да се възползва от големите технологични промени в началото на века, като появата на смартфоните и възхода на облачните технологии.

На даден етап ситуацията изглеждаше толкова мрачна, че нямаше да е чудно, ако Microsoft беше преживяла същото, което се случи с Kodak или BlackBerry. 

Но под управлението на Сатя Надела, който болезнено осъзнава слабия статут на компанията, Microsoft се превръща в свръхбдителен купувач на обещаващи нови технологии.

И точно този параноичен интерес към авангардните иновации подготвя почвата за бързия ръст на компанията в областта на AI приложения. 

Другият ценен урок от историята на Microsoft е, че не винаги е добра идея да "откриваш топлата вода" и да изобретяваш сам своите продукти. Основната сила на софтуерния гигант се крие в неговата способност да обединява и продава технологии, създадени другаде. 

На събитието в Ню Йорк миналия месец фирмата представи AI асистенти, подобни на ChatGPT, за различни софтуерни приложения. В основата им са възможностите на инструментите на OpenAI, съчетани с бизнес модела за облачни изчисления, въведен от Amazon.

Сега Microsoft иска да приложи тази формула и към своя бизнес с видеоигри. Компанията иска да комбинира своята облачна технология с активите и опита на Activision Blizzard, чието придобиване изглежда все по-вероятно, след като британските антимонополни органи сигнализираха, че са доволни от напредъка по сделката.

Различни от конкуренцията

Този подход се различава значително от обсебената от изобретенията Google, която е генерирала кумулативна оперативна загуба от 24 милиарда долара в своя бизнес с иновативни инвестиции от 2018 г. насам.

Amazon също инвестира сериозно в технологии, които граничат с научната фантастика, но засега не успява да им намери пазарно приложение. Триизмерните екрани за нейните смартфони бяха провал, а навлизането на технологията за сканиране на длани в хранителните магазини е изключително бавно. 

Последният урок, който Microsoft преподава на света на бизнеса, е, че съобразяването с желанията и страховете на фондовия пазар създава дисциплината, необходима за овладяване на амбициите на основателите.

Марк Закърбърг - шефът на Meta, вече е загубил 40 милиарда долара, преследвайки своите мечти за виртуална реалност и планира да похарчи още повече. 

Той може да направи това, защото неговите акции със специални права му дават 61% от гласовете в общото събрание. По подобен начин основателите на Google Сергей Брин и Лари Пейдж държат 51% от правото на глас в Alphabet, което може да обясни защо компанията се затруднява по пътя си към растежа. 

Apple и Microsoft, за разлика от тях, са по-стари организации, които вече не са доминирани от своите основатели. Но точно по тази причина са оценени много по-високо от пазара. 

Неизбежно има и контрапримери. Понякога манията на основателя може да се превърне в машина за пари, а твърде силната параноя може да отвлече вниманието от стратегическите цели.

И все пак Microsoft е един от редките примери за технологичен гигант, който вече е извършил едно успешно преоткриване и ако залогът му върху изкуствения интелект се изплати, може да продължи още по-напред.

Прочети още

Виж всички