Рекордно големи задължения, високи лихвени проценти, ефекти от климатичните промени, разходи за здравеопазване и пенсии със застаряването на населението, както и нестабилната политическа ситуация пораждат страхове от криза на финансовите пазари в големите развити икономики.

Скокът в лихвите по държавните ценни книжа постави високата задлъжнялост в светлината на прожекторите, като инвеститорите изискват по-голямо възнаграждение за притежанието на дългосрочни облигации, а политици призовават за предпазливост по отношение на публичните финанси.

Над 80% от увеличението с 10 трлн. долара на глобалния дълг през първото полугодие на 2023 г. - до рекордните 307 трлн. долара, са дошли от развитите икономики, казват от Института по международни финанси.

САЩ, където споровете около лимита на дълга тласнаха страната близо до изпадане в просрочие по задълженията ѝ, както и Италия, и Великобритания пораждат най-големи опасения, посочват пред Reuters над 20 видни икономисти, бивши политици и инвеститори.

Те не очакват развита икономика да изпитва затруднения с изплащането на задълженията си, но казват, че правителствата трябва да предоставят надеждни фискални планове, да повишат данъците и да подсилят икономическия растеж, за да поддържат финансите управляеми.

Засиленото геополитическо напрежение увеличава разходите.

Крехката среда с по-високи лихви и свиваща се подкрепа от страна на централните банки повишава риска от грешна стъпка в паричната политика, която да предизвика срив на пазарите, както се видя от кризата с "мини бюджета" във Великобритания през 2022 г.

Питър Прет, бивш главен икономист на ЕЦБ, посочва, че макар дългът все още да изглежда устойчив, перспективите са притеснителни предвид дългосрочните нужди от разходи.

"Може да погледнете много, много страни днес и ще видите, че те не са далече от криза в сферата на публичните финанси," казва Прет, който се присъединява към ЕЦБ по време на дълговата криза през 2011 г.

Големите нужди от финансиране и премахването на подкрепата от страна на централните банки увеличава ценовата несигурност за инвеститорите, казва София Дросос, старши икономист в хеджфонда Point72 Asset Management.

"Нивата на дефицит и дълг ни притесняват," казва Даниел Иваскин, старши инвестиционен директор в облигационния гигант PIMCO, който изпитва известна неохота относно притежанието на по-дългосрочни облигации.

Неблагонадеждни планове за разходи са нещото, което най-вероятно може да предизвика пазарни сътресения.

В дългосрочен план "траекторията на държавния дълг крие най-голяма заплаха за макроикономиката и за финансовата стабилност", казва Клаудио Бирио, ръководител на паричния и икономически отдел на Банката за международни разплащания.

Споровете около бюджета в САЩ се отразиха на надеждността на страната, което пък ѝ коства нейния AAA рейтинг.

Рей Далио от хеджфонда Bridgewater Associates очаква дългова криза в САЩ.

Говорител на министерството на финансите на САЩ подчертава неотдавнашните коментари на финансовия министър Джанет Йелън относно бюджетния дефицит и повишаващите се лихви.

Йелън заяви миналата седмица пред Wall Street Journal, че правителството следва "устойчива фискална политика" и бюджетът може да бъде коригиран, така че да гарантира това.

Задълженията на Италия в размер на 2.4  трлн. евро са на фокус в Европа, където, според МВФ, високите нива на задлъжнялост правят правителствата уязвими на криза.

Повратна точка е вероятността Италия да изгуби инвестиционния си рейтинг. От Moody's го оценяват на една степен над „джънк“ с отрицателна перспектива.

Повишаването на дълговото съотношение на Рим отново би направило понижението на рейтинга по-вероятно. Това крие рискове от "значителни усложнения" за Южна Европа, казва Джим Лийвис от M&G Investments.

Министърът на икономиката на Италия Джанкарло Джорджети заяви, че не се страхува от понижение на рейтинга, но и не може да изключи подобно нещо. От Moody's ще разгледат ситуацията с рейтинга на страната през ноември.

Ниският икономически растеж запазва нивата на италианския дълг високи, което е рисково и за Европа, и за Великобритания, където плановете за затягане на коланите ще намалят публичните инвестиции.

"Ако не разполагаме с по-добри перспективи за икономическия растеж в Европа, тогава математиката за устойчивостта на дълга изглежда доста зле," казва Далийп Сингх от PGIM, който е бивш съветник на щатския прзидент Джо Байдън.

Британското министерство на финансите обяви, че е на път да намали дълга и да засили ръста на икономиката с големи реформи.

Дългът е близо или надхвърля 100% от БВП на Великобритания, САЩ и Италия. Застаряващите поколения, климатичните промени и геополитическите рискове, като войните в Украйна и Близкия изток, означават сериозен натиск върху разходите.

Скокът на изплащаните лихви, заедно с високите лихвени проценти, увеличават натиска.

Нетните лихвени плащания на САЩ ще нараснат от 2.5% на 3.6% от БВП до 2033 г. и до 6.7% до 2053 г., по оцеки на Бюджетната служба към Белия дом. Предпочитаният индикатор на Йелън обаче, коригиран с ифлацията, предполага плащания под 1% от БВП до края на настоящото десетилетие.

Британската служба за бюджетна отговорност очаква разходите за лихви да нараснат до 7.8% от приходите през 2027-28 г., в сравнение с 3.1% през 2020-21 г.

Дори и разходите на Германия за плащане на лихви са скочили 10 пъти от 2021 г. до близо 40 млрд. евро. Криза е малко вероятна, но бюджетното планиране ще се сблъска със "сериозни предизвикателства".

Ефективните разходи, реформите и плановете за икономическия растеж са от ключово значение.

"Имаме нужда от повече инвестиции, а не от по-малко," казва преподавателят в King's College London професор Джонатан Портес, който е старши икономист на британския кабинет по време на финансовата криза.

Отпускането на заеми е по-трудно при по-високи лихви, така че правителствата имат нужда от надеждни планове.

Колкото и да е неприятно, данъците трябва да се повишат - най-вече в САЩ и Великобритания, а ограничването на някои разходи е неизбежно, казват икономисти. Не се прилагат достатъчно реформи, предупреждава старши икономистът на ОИСР Клеър Ломбардели.

Забавянията ще се отразят на способността на правителствата да се справят с бъдещи сътресения. "Ако просто се тътрим, както го правим сега, ще се сблъскаме с криза през следващото десетилетие," казва старши икономистът в LBBW Мориц Кремер.

Прочети още

Виж всички