Бюджетните дефицити, нивата на дълга и инфлацията са основните разлики между щатската и европейските икономики. Това мнение изказаха експерти в рубриката на Института за пазарна икономика „Добавена стойност“ в ефира на Дарик радио.

Според главния икономист на ИПИ Лъчезар Богданов, инфлацията на годишна база в САЩ е под 4% (бел. ред. спрямо желаните нива от 2% от Федералния резерв), а основният лихвен процент е над 5%.

„Щатската икономика продължава да се развива добре, като само за година е добавила над 2 млн. нови работни места. Това носи доходи за работещите, повишава потреблението на стоки и услуги, а оттам и инфлацията“, каза още той.

По думите му, растежът в Европа е изчезнал, но в САЩ е много висок.

Дали обаче ЕЦБ не бърка, като следва сляпо Фед, тъй като на Стария континент инфлацията е от друг вид, пита старшият изследовател Петър Ганев.

„Инфлацията в Европа, и по-специално в еврозоната, е провокирана от прекъсването на веригите на доставките заради войната в Украйна, което води до покачване на цените най-вече на енергията и храните“, смята Ганев.

Европейската централна банка повиши лихвите с 0.75 пр. п. по-малко от Фед, но безработицата в еврозоната остава на ниво от 6.5%, което е доста ниско за Европа, казват още икономистите.

„Не можеш просто да вдигаш лихвите, да ограничиш кредитирането и да постигнеш подобни резултати, ако другите условия са различни“, според Богданов.

Той смята, че в САЩ ще трябва да се постараят още, за да понижат инфлацията. „Това може да означава, че лихвите няма да се вдигат още, но ще се задържат на настоящите високи нива дълго време“, каза той.

Друга от разликите между щатската и европейската икономики е дефицитът. В САЩ той е над 6% (с последни оценки за 6.5%), а в Европа е двойно по-нисък.

„В началото на века дългът в еврозоната и в САЩ е сходен – около 60-70% от БВП, след което той нараства чувствително по време на голямата рецесия от 2008-2009 г.

"В Европа след кризите има усилия за овладяване на дефицита и дълга, вследствие на което има периоди за свиване на дълговете", каза Ганев. По думите му, ако днес нивата на дълг в еврозоната са около 90%, то в САЩ са над 120% от БВП.

„Налице в САЩ е по-висок растеж, по-ниска безработица, но и по-висок дефицит“, обобщи Ганев.

По мнението на Богданов, в американската икономика има по-голяма динамика и нещата се случват с няколко големи крачки напред. От своя страна, еврозоната е доста по-дисциплинирана и предпазлива, взима се по-малко дълг и се правят по-ниски дефицити.

България

Според икономистите, разговорите за дълга през следващата година у нас ще са много по-различни. Те припомниха, че наскоро сме взели дълг от 4.5 млрд. лв. при лихви от 5%.

„Идва време, в което дългът означава лихви, т.е. пари, които ще плащаме от бюджета всяка година“, според Богданов. По думите му, няколко години при нулеви лихви нямаше проблеми за взимането на милиарди дългове.

„Важно е, че се бюджетира при много висока инфлация. Това улеснява работата на финансовия министър, но от друга страна, дава много рисков профил на бюджета“, каза той.

Ако рязко спадне инфлацията и доведе до понижение на цени на храни и горива, това може да означава огромни проблеми с приходната част. „Едно е да облагаш 220 млрд. лева БВП, а друго 205-210 млрд. лв.“, уточни Богданов.

Според Ганев, бюджетът ще зависи от няколко неща – какъв ще е дивидентът на държавните дружества, кога ще влезе плащането от Плана за възстановяване, дали ще влязат приходите от облагането на руския газ, какво ще стане с облагането на Лукойл и други.

Прочети още

Виж всички