Учените създадоха малки живи роботи от човешки клетки, които могат да се движат в лабораторна чиния. Един ден те може да помогнат в заздравяването на рани или за възстановяване на увредена тъкан, според ново проучване.

Екип от университета Tufts и института Wyss на Харвардския университет са нарекли тези творения антроботи.

Изследването се основава на по-ранна работа на някои от същите учени, създали първите живи роботи - или ксеноботи от стволови клетки, получени от ембриони на африканската нокътна жаба (Xenopus laevis).

„Някои хора смятаха, че характеристиките на ксеноботите разчитат много на факта, че са ембриони и земноводни“, казва авторът на изследването Майкъл Левин, професор по биология в Училището по изкуства и науки на Tufts.

„Не мисля, че има нещо общо с това да си ембрион или жаба. Мисля, че е много по-общо свойство на живите същества“, казва той. „Ние не осъзнаваме всички компетенции, които клетките на нашето тяло притежават.“

Изследването е публикувано в четвъртък в списание Advanced Science.

Как са създадени?

Учените използват човешки клетки от трахеята на възрастни с различна възраст и пол.

Те се фокусират върху този тип клетки, тъй като са сравнително лесни за достъп и поради характеристика, която ги прави способни да се движат, казва съавторът на изследването Гизем Гумуская, която е докторант в Tufts.

Трахеалните клетки са покрити с подобни на косми издатини, наречени реснички, които се движат напред-назад. Те обикновено им помагат да изтласкват малки частици, устремили се към дихателните пътища и белите дробове.

По-ранни проучвания показват, че те могат да образуват органоиди - съвкупност от клетки, широко използвана за изследвания, посочва CNN.

Гумуская експериментира с условията за растеж на трахеалните клетки и открива начин да насърчи ресничките да се обърнат навън към органоидите. След като намира правилната матрица, органоидите стават подвижни, а ресничките действат като гребла.

„Нищо не се случи на първия, втория, четвъртия или петия ден, но около седмия ден имаше бърз преход“, казва тя. „Бяха като разцъфнало цвете. При нашия метод всеки антробот расте от една клетка.“

Именно това самосглобяване ги прави уникални. Биологичните роботи, направени от други учени, са конструирани ръчно чрез създаване на матрица и „засаждане“ на клетките върху нея, посочва Левин.

Различни форми и размери

Антроботите, създадени от екипа, не са идентични. Някои са сферични и изцяло покрити с реснички, докато други са с форма на футболна топка и покрити неравномерно.

Те се движат различно - някои в прави линии, други в тесни кръгове, докато трети стоят на едно място и просто се мърдат. Живеят до 60 дни в лабораторни условия.

Експериментите в това последно проучване са на ранен етап, като целта е да разберем дали антроботите имат медицински приложения, посочват Левин и Гумуская.

Изследователите проучват дали антроботите могат да се движат върху човешки неврони, отгледани в лабораторна чиния, която е „надраскана“, за да имитира увреждане.

Те с изненада откриват, че антроботите насърчават растежа на увредената област на невроните, въпреки че изследователите все още не разбират механизма, отбелязва проучването.

Етични проблеми?

Левин не смята, че антроботите създават етични или свързани с безопасността проблеми. Те не са направени от човешки ембриони или генетично модифицирани по някакъв начин.

„Те имат много ограничена среда и няма вариант да оцелеят извън лабораторията. Имат естествена продължителност на живота, така че след няколко седмици просто безпроблемно се разграждат,“ допълва експертът.

Прочети още

Виж всички