Пустинята на Катар е дом на вълнисти пясъчни дюни и драматични варовикови скали – а напоследък и на неземни арт инсталации.

На около час път с кола на север от колосални монолитни скулптури, монтирани от американския художник Ричард Сера, скалните образувания и пустинните растения, осеяли отдалечения пейзаж, отстъпват място на група от поразителни усукани структури.

Тези свободно стоящи пръстени и огледала от посребрено стъкло са дело на Олафур Елиасон - исландско-датски художник, известен с изследването си на дълбоко вкоренената връзка на човечеството с природата.

Озаглавено „Сенки, пътуващи по морето на деня“, произведението е инсталирано през 2022 г. в Северозападен Катар. Състои се от 20 големи структури, разположени според специална симетрична схема, разказва CNN Travel.

Отблизо геометричните форми изглеждат едновременно грандиозни и в хармония с безкрайния хоризонт.

Огледалните им тавани игриво смесват границите между пясъчната земя и огромното небе, докато взаимодействието на слънчевата светлина и сенките създава непрекъснато променящи се панорами.

Елиасон, който живее и работи в Копенхаген и Берлин, казва, че е привлечен от това отдалечено кътче на Катар поради изненадващите му прилики с брулените от вятъра родни места на семейството му в Северния Атлантик.

Той посочва, че работата му, документираща повтарящите се модели на исландските реки, пещери и туристически заслони, му е дала перспектива за Катар, отдалечавайки го от блестящите нови небостъргачи на столицата Доха.

„Чувствах се силно привлечен от пейзажа на Катар и погледнах страната през различни очи: околната среда и геоложката история на земята, която се откроява в ярък контраст с феноменалните нови архитектурни проекти“, казва той. „Очарован съм от тези контрасти.“

Докато Елиасон е известен с хитови произведения на изкуството, като неговия Weather Project в лондонската галерия Tate Modern, работата му в Катар е разположена на толкова празно място, че не се радва на многобройна публика.

„До него се стига с шофиране през суровата пустиня на север от Доха, покрай Форт Зубара и село Айн Мохамед. За да го посетите, трябва да положите известни усилия,“ казва творецът.

Въпреки че мястото е лишено от значими исторически забележителности или топографски характеристики, като планини или долини, Елиасон смята, че произведението му може да помогне за трансформиране на възприятията на посетителите за района.

„Произведението на изкуството, неговите огледала и структура ви канят да видите отново пейзажа - място, което може да приемете за даденост като обикновено, празно или ежедневно. Надяваме се, че ще ви предложи нова връзка със земята под краката ви.”

Елиасон препоръчва да махате с крак или ръка, когато сте под огледалата, за да подобрите изживяването. „Това е един вид проверка на реалността на вашата връзка със земята".

Художникът казва, че работата му има за цел да създаде усещане за откъсване от стандартното ни възприятие за време.

Освен това, надява се той, това е начин за разпалване на въображението – може би за обмисляне на различни начини на живот, за да се помогне за облекчаване на климатичната криза, в чието справяне, според него, изкуството трябва да играе ключова роля.

Прочети още

Виж всички