Здравей, Ноември! Ела, поседни до мен. Нека ти разкажа една история за тиха тъга, лепкава меланхолия и топли прегръдки. Ще ти сипя чай, ще си направим нещо ароматно за хапване и нека заедно се опитаме да разрешим загадката, с която пристигаш.

Пак си тук Ноември… Имаш ли нещо да ми кажеш? Обичаш ли дъжда? Влюбен ли си във ветровете? Студено е, Ноември. Ще те завия с пухкавото оранжево одеяло и може да си помълчим. Така ти харесва, нали? Нека мълчаливо да разплитаме сърдечните мистерии. Да дърпаме надолу ръкавите на дебелите пуловери. Да не се поглеждаме, но да знаем - тук сме и вече не е толкова тъжно.

Източник: Profimedia

Защото Ноември може да е студен и да е много есенен, но ни носи онова усещане за пълно спокойствие и топъл уют, което никой друг месец не може да ни предложи. Ноември е меланхоличен, ухае на тиква и канела и знае, че понякога ни носи малко самота. Но в същността си носи онова пламъче, от което всички се нуждаем в сивотата на студените месеци.

Небето натежава, изморено от дъжда. Листата отдавна са на купчина върху студената земя. Ето го, Ноември, пак идва с онова чувство на самота и тихичка тъга. Някакво предчувствие за зима и ледени мъгли, които крият тайни и сякаш задушават всичките мечти.

Здравей, Ноември! Поседни до мен, ще ти разказвам приказки и ще те пазя от мъглите. Ти само ме пази от самотата и не бързай пак да си отиваш.

Прочети още

Виж всички