Шизо Канакури не e бавен бегач. Всъщност, той поставя рекорд, завършвайки 40-километрово маратонско бягане за 2 часа, 32 минути и 45 секунди.

Това го превръща в представител на Япония на Олимпийските игри в Стокхолм през 1912 г. В деня на състезанието обаче той не успява да мине и половината трасе.

Канакури е един от двамата японски спортисти, участвали в Олимпийските игри в Стокхолм. Спортът не е високо ценен в Япония по това време. Правителството не покрива пътните разходи на лекоатлетите. В резултат на това състудентите на Канакури организират набиране на средства, като набавят 1500 йени, а най-големият му брат допринася с 300 йени.

Пътуването до Швеция отнема 18 дни - първо с кораб, а след това с Транссибирската железница. На гарите, на които влакът спира, Канакури слиза за бърза тренировка.

Трудното пътуване обаче оказва влияние и когато най-накрая пристига в Швеция, той открива, че местната кухня не се разбира със стомаха му. Ситуацията се влошава и от прикования на легло треньор, който не успява да направи достатъчно тренировки със състезателите си.

В деня на надпреварата жегата е изпепеляваща. От 68 участници само 34 стигат до финала. Един португалски бегач е хоспитализиран и умира на следващия ден, превръщайки се в първия смъртен случай, регистриран по време на Олимпиада.

Канакури разполага само с леки обувки, които не са подходящи за чакълестия терен. Около средата на състезанието, страдащ от жегата, той спира в една къща и иска чаша вода. Семейството му предлага малинов сок, плодове, канелени кифлички и диван за почивка. Канакури ляга и заспива. Събужда се на следващата сутрин.

Австралия - страната на рекордите

Той е дълбоко разочарован и засрамен от действията си. Не уведомява служителите на състезанието за провала си и тихомълком се връща в Япония. В Швеция започват да се носят иронични легенди за японеца, който години наред тича из страната в търсене на финалната линия, разказва Amusing Planet.

След като се връща в родината си, Канакури подновява обучението си, решен да защити името си и честта на своята нация. Той споделя своя опит с други млади хора и ги призова да започнат да бягат на дълги разстояния.

Освен това набира и тренира състезателки, както и слепи деца. На него се приписва измислянето на многоетапното щафетно състезание на дълги разстояния, известно като Ekiden, което все още е много харесвано в Япония.

Канакури продължава да представлява страната на Олимпийски игри. Той участва в летните олимпийски игри през 1920 г. в Антверпен, Белгия, където завършва маратонското състезание за 2 часа, 48 минути и 45.4 секунди, класирайки се на 16 позиция. Участва и в летните олимпийски игри през 1924 г., но не успя да завърши състезанието.

Около 50-ата годишнина от Игрите от 1912 г. историята за изчезването му започва да привлича внимание. Все повече хора научават за него, а онези, които вече са чували слуховете, са изненадани, че е жив и здрав в родината си.

През 1967 г. шведски официални лица канят 76-годишния Канакури да се върне в Стокхолм и да завърши състезанието, което започва преди 54 години.

Провежда се широко отразена в местните медии церемония. Когато японецът пресича финалната линия, времето му е спряно на 54 години 8 месеца 6 дни 5 часа 32 минути и 20.3 секунди.

„Беше дълго пътуване. По пътя се ожених, сдобих се с шест деца и 10 внуци“, шегува се Канакури.

Прочети още

Виж всички