Швейцария, която е една от най-богатите държави в света, си постави амбициозна климатична цел, обещавайки да намали наполовина своите емисии на парникови газове до 2030 г.

Но швейцарците не възнамеряват да намалят емисиите толкова драстично само в собствените си граници. Вместо това, плановете на правителството предвиждат да бъдат използвани средствата от дълбоката държавна хазна, за да се плаща на по-бедните нации, като Гана или Доминика, да намалят емисиите си и да отдадат заслугите за това на Швейцария, пише The New York Times.

Подобна схема би имала много приложения. Швейцария, например, може да плати за инсталирането на ефективно осветление и по-чисто отопление за 5 милиона домакинства в Гана.

Тези инсталации биха помогнали на хората да се откажат от изгарянето на дърва и да ограничат емисиите на парникови газове.

Уловката е, че Швейцария, а не Гана, ще отчете тези намаления на емисиите като напредък към климатичните си цели.

Вероника Елгарт, заместник-ръководител на международната политика в областта на климата във Федералната служба за околна среда в Швейцария, казва, че тези договори могат да доведат до допълнителни действия в борбата с климатичните промени, като същевременно са и от полза за страните домакини.

Но все пак има и редица въпроси относно това дали механизмът е справедлив. Някои от тях бяха в основата на дискусиите на конференцията на ООН за климата, която започна тази седмица в Шарм ел Шейх, Египет и ще продължи до 18 ноември. 

Един от основните дипломатически казуси е свързан с това дали богатите нации трябва да компенсират по-бедните страни за щетите, причинени от изменението на климата, и да им помагат да се адаптират, особено с оглед на факта, че развитите икономики генерират много по-голям дял от емисиите на въглероден диоксид, затоплящи света.

Критиците на швейцарския модел са на мнение, че ако и други държави последват примера на Швейцария, това може да забави действията в борбата срещу климатичните промени в по-богатите части на света, като същевременно ще прехвърли същинската работа по намаляване на емисиите към по-бедните.

Освен това, богатите държави могат да се възползват от готови проекти в по-бедните страни, които, така или иначе, биха продължили, със или без чуждестранно финансиране.

„Това е начин за предаване на отговорността за намаляване на емисиите. Вместо сама да ги намали, Швейцария се насочва към други страни, които имат много ниски емисии, за да изпълни задълженията си“, казва Криспин Грегоар, която е бивш посланик в ООН от Доминика - малка островна държава с население от 72 000 души, която сключи подобно споразумение с Швейцария миналата година.

На миналогодишната глобална климатична среща в Глазгоу президентът на Боливия Луис Арсе нарече идеята „въглероден капитализъм“.

Парижкото споразумение от 2015 г. позволява на страните да си сътрудничат за намаляване на своите емисии на парникови газове. И много държави постигнаха напредък в определянето на някои от правилата на глобалните преговори, включително и създаването на насоки, които да гарантират, че намаленията на емисиите не се отчитат двойно.

Но голяма част от работата на тези партньорски схеми все още трябва да бъде фино настроена, включително и въпроса за това как проектите ще бъдат оценявани и наблюдавани. Всичко това е част от широкия дневен ред на преговорите за климата, които ще се обсъждат в Египет тази и следващата седмица.

Швейцария е категорична, че няма да постигне целите си за намаляване на емисиите сама и че трябва да търси поне една трета от своите съкращения другаде.

Страната вече генерира по-голямата част от своята електроенергия от възобновяеми източници, основно водноелектрически и ядрени централи, което затруднява по-нататъшното намаляване на емисиите.

Досега Швейцария е подписала договори с осем нации - Перу, Гана, Сенегал, Грузия, Вануату, Доминика, Тайланд и Украйна, като преговаря с поне още три.

Япония и Швеция също заявиха, че възнамеряват да постигнат подобни договорености с други държави.

Редица експерти обаче открито споделят опасенията си, че сделките могат да доведат до финансиране на проекти, които може би вече са в процес на разработка.

Например, швейцарците първоначално имаха за цел да инвестират в повишаване на енергийната ефективност на обществените сгради в Грузия. Но страната вече има разработена стратегия за това, което означава, че Швейцария би получила признание за намаляване на емисиите, което така или иначе е щяло да се случи.

А след това Грузия ще трябва да предприеме по-трудни или по-скъпи проекти, за да може да постигне собствените си климатични цели, отпускайки "климатичен кредит" на Швейцария за по-лесната работа, смята Томас Дей от базираната в Кьолн неправителствена организация NewClimate Institute.

"Богатите нации като Швейцария имат задължението да помагат на развиващите се нации, без да искат нещо в замяна", смята Джейд Бегай, директор по въпросите на климата в екологичната организация NDN Collective.

По думите ѝ, правилото, което позволява подобни сделки, е опасно, защото позволява на по-богатите страни „да продължат да замърсяват и да продължат да работят както обикновено, което е коренът на проблема“.

Миша Класен, директор на швейцарската организация с нестопанска цел KliK Foundation, която работи с правителството за прилагане на споразуменията, казва, че Швейцария планира да финансира по-амбициозни политики в Грузия, като инвестиране в енергийна ефективност за частните домове.

И Грузия може да разреши или да отхвърли проектите, обхванати от споразумението. Освен това Швейцария ще гарантира, че ще участва само в проекти, които не биха се случили иначе.

Богатите нации по света са изправени пред все по-сериозни критики, че не са успели да компенсират по-бедните нации за нанесените им вреди в резултат на климатичните промени и че изостават от собствените си цели за намаляване на емисиите, заложени в Парижкото споразумение от 2015 година. 

Прочети още

Виж всички