Ако за някоя част на света може да се твърди, че е родното място на Индустриалната революция, това със сигурност е селцето Колбрукдейл в Уест Мидландс, Англия. През 1709 г. местният търговец Ейбрахам Дарби наема леярна и захранва пещта с коксови въглища, вместо с дървени. Използването на изкопаеми горива му позволявало да произвежда чугун много по-евтино и да прави от него тенджери, тигани и казани за готвене - евтини промишлени стоки, които през следващите три века ще доведат до безпрецедентен ръст в стандарта на живот по света.

Пещта на Дарби обаче дава начало не само на индустриалната революция, но и на глобалното затопляне, пише The Economist. От този момент нататък промишленото производство и емисиите на парникови газове се повишават едновременно. Към пещите в Англия се присъединяват железопътни линии, задвижвани от въглища, текстилни фабрики, задвижвани с пара, като всички те използват инструменти, произведени в леярните, работещи с коксово гориво. 

Между средата на 19 век и избухването на Първата световна война националният доход на Великобритания на човек се удвоява, а въглеродните емисии нарастват четирикратно. Когато и останалите държави започват да се индустриализират, техните емисии също започват да растат.

Този месец се проведе политическата среща на високо ниво в египетския курорт Шарм ел-Шейх, като целта ѝ беше да се прегледа напредъка в борбата с изменението на климата. Причините за оптимизъм не са много, но има поне една - историческата връзка между нарастващото благосъстояние и въглеродните емисии изглежда е прекъсната, пише още изданието. 

Днес Великобритания е член на голяма и нарастваща група от богати и средно развити страни, в които "отделянето" на двете тенденции е постигнато не чрез широкомащабно внедряване на възобновяема енергия или чрез износ на емисии към по-бедните страни, а чрез промяна в съотношението между икономическия растеж и необходимата за него енергия. Тази промяна вероятно е точно толкова значима, колкото и първите стъпки на Индустриалната революция преди три века в Колбрукдейл.

Около 33 държави през последните години са намалили своите парникови емисии, като в същото време са успели да запазят своя растеж.

Около 60% от тях са в Европа, което означава, че Старият континент продължава да води световните тенденции, точно както и по времето на Индустриалната революция. Но групата включва и САЩ, където емисиите са намалели с 15% между 2007 г. и 2019 г., въпреки че БВП на човек се е повишил с 23. В Австралия емисиите бележат спад от 9% след пика си през 2012 г., а в Израел намалението е с 12%, въпреки че и двете икономики са отбелязали растеж за същия период.

Би било погрешно обаче да се твърди, че разграничаванео на икономическия растеж от вредните емисии е лукс, запазен единствено за най-богатите страни. Благодарение на подобренията в енергийната ефективност, емисиите в Източна Европа са намалели след разпадането на Съветския съюз, докато в същото време стандартът на живот се е сближил с този в Западна Европа. 

Аржентина, Мексико и Уругвай също са сред държавите, които са успели да намалят въглеродния си отпечатък, без да навредят на икономиките си. По целия свят, преди пандемията от COVID-19  да "изкриви" статистиката в известна степен, около 1.2 милиарда души са живели в страни с намаляващи емисии и растящи икономики.

Териториалните емисии, които отразяват вътрешното производство, започват да спадат много по-рано. Във Великобритания те достигат своя връх през 70-те години на миналия век, преди петролните сътресения и стачките да унищожат индустрията на страната. Но техният спад просто отразява факта, че по-голяма част от производството се извършва в чужбина. 

Британските дрехи се шият в Дака, а не в Дарби, което не води до намаляване на глобалните емисии, или, с други думи, цифрите на Великобритания включват и емисиите от вносни тениски, произведени в Бангладеш.

Но спадът на емисиите от последното десетилетие е по-глобален.

Част от обяснението е, че страните, в които е изнесено производството на индустриализираните икономики, сега също отделят по-малко въглерод. В почти всички държави, с малки изключения като Камбоджа, Монголия и Виетнам, растежът на БВП води до по-малко въглеродни емисии, отколкото преди - индикатор, известен и като „относителни емисии“. 

През 2008 г. парниковите емисии на Китай достигнаха връх от 1.5 милиарда тона еквивалент на въглероден диоксид, преди да паднат до 1 милиард през 2019 г., благодарение на по-голямата ефективност и преминаването от износа на химикали и метали към електроника с по-малко въглерод. Емисиите, внесени от групата на най-богатите държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие достигнаха своя връх през 2006 г. с 2 милиарда тона еквивалент на въглероден диоксид. Оттогава те са намалели с повече от една трета до 1.3 млрд.

Но тенденциите отразяват най-вече преломната промяна в начина, по който се използва енергията в западните държави. Отделянето на емисиите от растежа възниква по две причини - или защото продукцията става по-малко енергоемка, или защото използваната енергия става по-екологична. 

През последното десетилетие водещ беше предимно първият фактор. Енергийната интензивност на брутния вътрешен продукт е спаднала по-бързо, отколкото темповете, с които е нараствала икономиката. Това се вижда в Съединените щати, които често са сочени за един от най-големите замърсители. Всъщност териториални емисии на САЩ са достигнали своя връх през 2005 г. Оттогава енергийната интензивност на БВП на страната е спаднала с близо една четвърт. 

И въпреки че БВП на САЩ се е повишил с 29%, емисиите са намалели с 15%. По същия начин, четири пети от спада на германските емисии от 1990 г. насам отразяват по-ниската енергийна интензивност. Само останалите 20% идват от използването на по-чиста енергия.

Намаляването на енергийната интензивност е резултат от промените в структурата на икономиките на богатия свят. Един от посетителите на Колбрукдейл  през 18-ти век сравнява дима, топлината и огъня с видение на ада. Днес пещите отдавна са изстинали. Последната леярна в региона, която произвеждаше части за пещи, затвори врати през 2017 г. и мястото се превърна в туристическа атракция. 

Това е един от символите на преминаването на Великобритания от индустриална икономика към такава, базирана на услуги - промяна, която има големи последици за емисиите. Метаморфозата от производство към услуги се случва в целия богат свят. Делът на промишлеността в брутния вътрешен продукт на САЩ е спаднала от малко над 17% през 2007 г. на 14% до 2019 г. В Германия, която е известна със своята производствена мощ, делът на промишлеността пада с два процентни пункта през същия период. Дори в Мексико, която не е в клуба на най-богатите държави, този дял е намалял от 27% на 25%. 

Въпросната метаморфоза обаче идва със своите проблеми.

Увеличаването на потреблението на енергия може вече да не е необходимо за повишаване на жизнения стандарт, но в същото време вече не е и толкова надежден начин за стимулиране на икономическия растеж. 

Задачата сега е да се ускори отделянето на емисиите от растежа. Една от причините за оптимизъм е, че досега това е постигнато без колосални разходи или политически сътресения. Много от "отличниците" на Запад имат схеми за търговия с емисии или други форми на ценообразуване, но дори изоставащите са успели да намалят своите въглеродни отпечатъци. Увеличаването на използването на възобновяеми енергийни източници в производството на електроенергия, както и електрифицирането на отоплението на домовете и транспорта, независимо дали чрез електрически автомобили или насърчаване на обществения транспорт, има потенциала да генерира значителни промени. 

Но може би най-голямата причина за оптимизъм е доказателството, че по-бедните страни се индустриализират по различен начин от своите предшественици. Данните от Global Carbon Project показват, че Египет, който е домакин на тазгодишната климатична среща, е достигнал пиковите си емисии през 2017 г. Индия и Виетнам, които генерират все по-голям износ, тъй като търговията се измества от Китай, са значително по-екологични от своя икономически съперник. През 2007 г., когато Китай беше толкова богат, колкото е Индия днес, той е отделял около два пъти повече въглероден диоксид. Индия и Виетнам все още се захранват с въглища, но разликата е, че ги използват много по-ефективно, пише още изданието. 

Прочети още

Виж всички