Готвачите от каменната ера са били изненадващо добри, съчетавайки набор от съставки и използвайки различни техники за приготвяне и овкусяване на своите ястия.

Това показва анализът на някои от най-ранните овъглени останки от храна, цитиран от CNN.

Растителният материал, открит в пещерата Шанидар в Северен Ирак - която е известна с погребението на неандерталец, заобиколен от цветя, както и в пещерата Франхти в Гърция, разкрива, че праисторическото готвене от неандерталците и ранните съвременни хора е било сложно, включващо няколко стъпки и че използваните храни са разнообразни.

Резултатите са обобщени в ново проучване, публикувано в списание Antiquity.

Диви ядки, грах, фий - бобово растение, което има ядливи семенни шушулки, и треви често се комбинират с варива, като боб или леща - най-често идентифицираната съставка, и понякога дива горчица.

За да направят растенията по-вкусни, варивата, които имат естествено горчив вкус, се накисват, смилат се на едро или се начукват с камъни, за да се отстрани обвивката им.

В пещерата Шанидар учените са изследвали растителни останки отпреди 70 000 години, когато пространството е обитавано от неандерталци, и от преди 40 000 години, когато е дом на ранните съвременни хора (Homo sapiens).

Овъглените останки от храна от пещерата Франхти датират отпреди 12 000 години, когато е обитавана и от ловеца-събирач Хомо сапиенс.

Въпреки разстоянието във времето и пространството, подобни растения и техники за готвене са идентифицирани и на двете места - вероятно предполагащи споделена кулинарна традиция, казва водещият автор на изследването и археоботаник д-р Серен Кабуку от Университета на Ливърпул.

Въз основа на остатъците от храна, анализирани от изследователите, неандерталците и Хомо сапиенс изглежда използват подобни съставки и техники, добавя тя, въпреки че дивата горчица е открита само в пещерата Шанидар, датираща от времето, когато е обитавана от Хомо сапиенс.

Преработена храна

В гръцката пещера е открито вещество, подобно на хляб, но не е ясно от какво е направено. Доказателствата, че древните хора са стривали и накисвали варива в пещерата Шанидар преди 70 000 години, са най-ранните преки извън Африка за обработката на растения за храна, според Кабуку.

Тя допълва, че е изненадана да открие, че праисторическите хора са комбинирали растителни съставки по този начин - индикация, че вкусът е бил важен. Очакванията са да бъдат намерени само нишестени растения, като корени и грудки, които на пръв поглед изглеждат по-хранителни и по-лесни за приготвяне.

Много изследвания върху праисторическите диети са фокусирани върху това дали ранните хора са били предимно месоядни, но Кабуку казва, че е ясно, че те не са хапвали само пържоли от мамут.

Древните ни предци са се хранили разнообразно, в зависимост от мястото на обитаване, като това вероятно е включвало широка гама от растения.

В миналото се смяташе, че подобни креативни техники за готвене са се появили едва с превръщането на ловците-събирачи в земеделци. Периодът е известен като неолитен и е датиран преди 6000 до 10 000 години.

Изследването предполага, че животът в каменната ера не е бил просто брутална борба за оцеляване - поне на тези две места, и че праисторическите хора избирателно са се хранили с различни растения и са разбирали различните им вкусови профили.

Джон Макнаб, професор в Центъра за археология на човешкия произход към Университета на Саутхемптън, посочва, че научното разбиране за диетата на неандерталците се е променило значително „тъй като се отдалечаваме от идеята, че те просто са консумирали огромни количества дивечово месо.”

„Необходими са повече данни от Шанидар, но ако тези резултати се потвърдят, тогава неандерталците са яли варива и някои растения от семейството на тревите, които изискват внимателна подготовка преди консумация. Усъвършенстваните техники за приготвяне на храна имат много по-дълбока история, отколкото се смяташе преди“, казва Макнаб, който не е участвал в изследването.

„Още по-интригуваща е възможността те да не са извлекли умишлено всички неприятни токсини. Някои са били оставени в храната, както предполага наличието на обвивка на семената, където е локализирана горчивината им. Неандерталски вкус.”

Праисторически микробиоми

Отделно проучване на праисторически диети, публикувано във вторник, анализира оралния микробиом на древните хора - гъбички, бактерии и вируси, които живеят в устата - чрез използване на древна ДНК от зъбна плака.

Изследователи, ръководени от Андреа Куалиариело, постдокторант по сравнителна биомедицина и храни в университета в Падуа в Италия, изследват оралните микробиоми на 76 индивида, живели в праисторическа Италия за период от 30 000 години, както и микроскопични останки от храна, намерени в калцифицирана плака.

Открити са тенденциите в диетата и техниките за готвене, като въвеждането на ферментация и мляко и преминаване към по-голяма зависимост от въглехидратите, свързани с хранене, базирано на селското стопанство.

Прочети още

Виж всички