В следващите няколко седмици Европейската централна банка може би ще даде отговора на въпрос, който в момента си задават повечето инвеститори и икономисти и който може да има сериозни последици за финансовите пазари.

Въпросът е дали институцията, която в последните години беше най-големият купувач на облигации в Европа, няма да започне да разпродава активите в баланса си.

На заседанието си през декември ЕЦБ ще обсъди и разкрие повече подробности за това как ще освободи 8.8-те трилиона евро в баланса си. Това е процес, известен като "количествено затягане" и ще последва курса на "количествени облекчения", прилагани от централните банкери във Франкфурт. 

Години наред централната банка провеждаше изключително свободна парична политика, купувайки държавни ценни книжа от цяла Европа, за да поддържа ниски разходите за заемите на правителствата, а впоследствие и на физическите лица. Крайната цел беше стимулирането на иккономическия растеж.

Въпреки това, на фона на рекордно високата инфлация и серията от увеличения на лихвените проценти, пазарите сега очакват подробности за момента, в който ЕЦБ ще започне да продава тези облигации и за начина, по който възнамерява да го направи. 

Още през октомври президентът на ЕЦБ Кристин Лагард каза, че дискусиите относно продажбите на облигации ще вземат предвид три основни фактора - перспективата за инфлацията, предприетите досега мерки и забавянето на т. нар. "трансмисия", която измерва скоростта, с която паричната политика се отразява на икономическите индикатори.  

По-рано тази седмица Лагард потвърди графика на централната банка. 

„През декември ще изложим ключовите принципи за намаляване на притежаваните облигации в нашия портфейл от програми за закупуване на активи“, каза тя пред европейските законодатели.

Представителите на ЕЦБ предполагат, че процесът ще бъде „постепенен“ и „предсказуем“, което означава, че едва ли ще зависи само от следващото заседание. 

В момента централната банка взима решенията за лихвените проценти заседание по заседание, като твърди, че има висока степен на несигурност, която не позволява разкриването на подробности в средносрочен план. Затова повечето икономисти не очакват всички детайли около този процес да станат ясни още през декември.

„Уместно е балансът да се нормализира с времето по премерен и предвидим начин“, заяви Кристин Лагард.

Тя добави, че предстоящите промени в баланса вероятно ще бъдат приложени само към APP (програмата за закупуване на активи), но не и към PEPP (програмата за спешните покупки по време на пандемията от COVID-19).

APP стартира в средата на 2014 г., за да се справи с устойчиво ниските нива на инфлация. Тя беше замразена между януари и октомври 2019 г. и след това продължи до юли 2022 г. PEPP пък беше замислена като по-гъвкав механизъм за закупуване на облигации и беше въведена по време на пандемията.

Като част от по-широките стимулиращи действия, ЕЦБ реинвестира печалбите, които е генерирала по време на тези покупки на активи. Вместо да започне да намалява баланса си чрез продажба на облигации, някои очакват ЕЦБ просто да спре тези реинвестиции.

Според анализатори, цитирани от CNBC, се очаква това да стане през март догодина.

Кумулативните нетни покупки на държавен дълг от ЕЦБ към октомври 2022 г. възлизат на 2.74 трилиона евро.

Прочети още

Виж всички