Ах, жените! Векове наред сме били виновни за всичко – от изгонването на човечеството от Райската градина (благодаря, Ева!) до глобалното затопляне (сигурно защото пускаме сешоара твърде често). Ако има проблем, някъде на хоризонта дебне жена, която вероятно го е предизвикала.

Не вярвате? Добре, нека видим.

Виновни сме, че искаме любов, но ако я търсим – отчаяни сме

Една жена трябва да бъде обичана, нали? Но ако каже, че иска сериозна връзка, става „прекалено настоятелна“. Ако пък реши, че ще се наслаждава на живота, е „лекомислена“. А ако си позволи лукса да бъде сама? Ясно – сигурно е твърде придирчива и ще остане с котките си.

Източник: Shutterstock

Виновни сме за чуждото поведение

„Ама ти защо излизаш с такава къса пола? После що те гледат?“ – класика в жанра. Очевидно ние сме виновни не само за собствените си решения, но и за тези на всички останали. Той те излъгал? Да беше внимавала повече с избора си. Шефът ти те прекъсва на всяка среща? Да беше по-уверена. Логиката е желязна.

Виновни сме, че работим твърде много (или твърде малко)

Ако една жена се отдаде на кариерата си – лошо. „Забравила е да бъде жена!“ Ако пък си остане у дома – „Тази нищо не прави!“ Няма печеливша стратегия – всичко, което правим, е грешно, просто защото… сме го направили.

Виновни сме, че ядем, но и че не ядем

Обичаш да си похапваш пица? „Ех, как ще се оправиш с тези калории?“ Решаваш да ядеш салати? „Ох, стига с тия модерни диети, живей си живота!“ Всичко, което влиза в устата на една жена, трябва да мине през обществен дебат.

Източник: Shutterstock

Виновни сме, че говорим много, но и че мълчим

„Жените само говорят, говорят!“ А ако някоя си мълчи? „Ама тази защо е толкова надменна?“ Значи или сме твърде шумни, или сме прекалено мистериозни. Златната среда е мит.

Виновни сме, че остаряваме

В младостта си сме твърде неопитни, след 30 ставаме твърде независими, а след 40 се очаква магически да изчезнем, защото никой вече не ни иска. Най-добре е да спрем да дишаме, за да не създаваме неудобство.

Но знаете ли какво? Не ни пука!

Истината е, че няма как да угодим на всички. Каквото и да правим, някой винаги ще намери за какво да ни обвини. И точно затова е крайно време да спрем да се съобразяваме и да правим каквото си искаме – с късите поли, с работата, с гласа си, с апетита си. Защото ако ще сме виновни така или иначе… поне да си струва.

Прочети още

Виж всички