Кажимеж IV Ягелончик е един от най-успешните владетели на Полша. След като побеждава тевтонските рицари в Тринадесетгодишната война, той връща на територията на страната един от най-важните градове край бреговете на Балтийско море - Померания.

Именно при неговото управление династията Ягелон става една от водещите кралски фамилии в Европа.

След смъртта му през 1492 г. съпругата му Елизабет Австрийска възлага на немския скулптор Файт Щос да създаде гробница за мъртвия крал.

Кажимеж е погребан в параклиса на катедралата Вавел, а гробницата е завършена през 1496 г. Самата Елизабет е погребана до съпруга си, когато умира през 1505 г.

Гробницата на крал Кажимеж IV е едно от най-зрелищните произведения на късното готическо изкуство. Саркофагът е направен от червен мрамор, а над него има навес от богато украсени арки, поддържани от мраморни колони, чиито капители са украсени с библейски сцени.

На върха на саркофага е изваяна фигура на Кажимеж в цял ръст.

През 1973 г. архиепископът на Краков, който по-късно става папа Йоан Павел II, дава разрешение да се отвори гробът на краля и кралицата. Малко след това екип от дванадесет учени влиза в него за първи път от почти петстотин години.

Целта е да се изследва съдържанието на гробницата, за да се прецени как най-добре тя да се възстанови и запази. Вътре са открити гниещи дървени ковчези и тленните останки на Кажимеж и Елизабет.

След като са извършени реставрационни работи, кралските особи са погребани отново на церемония, проведена в катедралата на 18 септември 1973 г.

В месеците след отварянето на гробницата мистериозна болест преследва изследователите, влезли в нея и те започват да умират един по един.

Първата жертва е архитект от Вавел, който умира от инсулт през пролетта на 1974 г. Скоро след това от този свят си отива основният специалист по консервационните работи. Причината за смъртта е подобна.

Следват още преждевременни смъртни случаи и след месеци десет от дванадесетте души са мъртви, разказва Amusing Planet. Това продължава дълго - петнадесет работници, влезли в гробницата за реставрационни работи, страдат от здравословни проблеми и също умират скоро.

Мистериозните смъртни случаи във Вавел водят до сравнения с известното египетско проклятие на Тутанкамон от началото на 20 век, когато няколко души, осквернили гробницата на фараона, умират в рамките на няколко години.

Учените обаче смятат, че мистериозните смърти може да са причинени от гъбичка, наречена Aspergillus flavus, за която е известно, че вирее в засегнати от влага сгради.

Aspergillus flavus отделя множество токсични химикали, известни като афлатоксини, които могат да доведат до остър хепатит, имуносупресия, рак и неутропения.

Предполага се, че членовете на консервационния екип са вдишали токсичните спори на гъбата, когато са влезли в гробницата и са се разболели.

Известно е, че гъбичките Aspergillus живеят върху мъртви тела и разлагаща се материя и са откривани върху древноегипетски мумии. Египетският лекар д-р Езеддин Таха твърди, че здравните досиета на много от работниците, изложени на „проклятието на мумията“, отговарят на инфекция от Aspergillus.

Изследователите обаче срещат трудности да проследят всяка смърт обратно до микроорганизъм, идващ от мумия или гробница. Ако работниците са получили смъртоносни дози от токсина, смъртта им трябва да последва бързо, а не да се бави с месеци или години, както се случва с жертвите на проклятието на Тутанкамон.

Изследователите вярват, че доказателствата, свързващи смъртта с гъбичките Aspergillus, са оскъдни. Клиничните симптоми при засегнатите често са неясни и лошо документирани. На нито един от тези хора не е направена аутопсия и не съществуват патологични свидетелства за инвазия на Aspergillus в тъканта.

Въпреки липсата на доказателства, теорията за гъбичките все още се разпространява от много учени.

Прочети още

Виж всички