Преди броени дни стана ясно, че България и Румъния няма да могат да се присъединят към т. нар. Шенгенско пространство от следващата година.

Двете държави ще трябва да постигнат допълнителен напредък по отношение на критериите за влизане в "престижната" европейска зона. 

Какво представлява Шенгенското пространство и защо е важна интеграцията в него?

Сводобното придвижване е едно от основните постижения на европейския проект. Началото на Шенгенската зона е поставена през 1985 г. като междуправителствен проект между пет държави от Европейския съюз – Франция, Германия, Белгия, Нидерландия и Люксембург. 

Споразумението започва да се прилага на практика от 1995 г. и постепенно се разширява, като към днешна дата е най-голямата зона за свободно пътуване в света. 

Шенген е името на малко село в Люксембург на границата с Германия и Франция, в което през 1985 г. е подписано Шенгенското споразумение, а през 1990 г. – Шенгенската конвенция.

Гражданите на държавите, които са част от пространството, не подлежат на проверка по вътрешните граници, освен в случай на конкретна заплаха.

Страните от Шенген осъществяват хармонизиран контрол по външните си граници въз основа на ясно определени критерии. Наборът от правила, уреждащи Шенгенското пространство, се нарича Кодекс на шенгенските граници.

Кои държави са част от Шенгенското пространство?

Днес Шенгенското пространство обхваща над 4 милиона квадратни километра с население от почти 420 милиона души и включва 27 държави (заедно с новоприетата Хърватия) - 23 от 27-те държави от ЕС (без България, Ирландия, Кипър и Румъния) плюс всички членове на Европейската асоциация за свободна търговия (Исландия, Лихтенщайн, Норвегия и Швейцария). 

Какви са ползите от влизането в Шенген? 

Шенгенското пространство позволява на над 400 милиона души да пътуват свободно между отделните държави от зоната, без да преминават през граничен контрол.

Ежедневно около 3.5 милиона души преминават вътрешните граници, за да работят, учат или за да посетят семействата и приятелите си. Почти 1.7 милиона имат постоянен адрес в една от държавите на Шенгенското пространство, но работят в друга от тях.

Ежегодно европейците извършват около 1.25 милиарда пътувания в рамките на Шенгенското пространство, което е от голяма полза и за туризма, и за културния обмен. 

Какви са критериите за влизане в Шенгенската зона? 

Държавите, които желаят да се присъединят към Шенгенското пространство, трябва да изпълнят набор от предварителни условия. Те трябва да прилагат общия набор от т. нар. "шенгенски правила" по отношение на граничния контрол, издаването на визи, полицейското сътрудничество и защитата на личните данни, да поемат отговорност за контрола на външните си граници от името на други държави от Шенгенското пространство и за издаването на единни шенгенски визи, да си сътрудничат ефективно с правоприлагащите органи в други държави от Шенгенското пространство и да се свържат с Шенгенската информационна система (ШИС).

Държавите, които желаят да се присъединят към Шенгенското пространство, трябва да преминат през поредица от оценки, за да се определи дали отговарят на условията, необходими за прилагането на шенгенските правила.

След като оценката потвърди готовността на дадена държава членка да се присъедини към Шенгенското пространство без контрол по вътрешните граници, всички останали членове на Шенгенското пространство трябва да одобрят решението с единодушие, след консултация с Европейския парламент.

На последното гласуване за разширяването на Шенгенското пространство, което се проведе миналата седмица, Австрия гласува против присъединяването на България и Румъния към Шенген, Нидерландия се противопостави на влизането на България, а Хърватия получи зелена светлина от всички държави членки. 

Как се извършва граничният контрол? 

Миграционната вълна от 2015 г. и увеличената заплаха от тероризъм накараха някои страни да възстановят проверките на своите вътрешни за Шенген граници.

Австрия периодично извършва такива проверки по границите си с Унгария, Словения и Словакия. Продължаващият контрол предизвика критики от Европейския парламент в няколко доклада по темата.

Депутатите смятат, че възстановяването на проверките може да бъде използвано само като крайна мярка и за ограничен период от време, тъй като това пречи на свободното движение на хора в Европейския съюз.

През декември 2021 г. Европейската комисия предложи промени в правилата за функционирането на Шенгенското пространство, които целят да гарантират, че въвеждането на проверки на вътрешни граници остава само като крайна мярка и, вместо нея, следва да се предпочитат други алтернативи, като целенасочени полицейски проверки и засилено полицейско сътрудничество.

През 2015 г. на външните граници на ЕС бяха регистрирани над 1.8 милиона нелегални преминавания. Броят им намаля до около 200 000 през 2021 г., но темата за по-ефективната защита на външните граници остава на дневен ред.

ЕС въведе някои допълнителни инструменти, като системата за регистрация при влизане и излизане на външните граници на Шенген, промени в Шенгенската информационна система и Визовата информационна система, както и трансформиране на агенцията за наблюдение на външните граници Фронтекс в Европейска агенция за гранична и брегова охрана.

Прочети още

Виж всички