Европейският съюз ще набере допълнителни 20 милиарда евро от пазара за въглеродни емисии, за да прекрати зависимостта си от руските изкопаеми горива.

Преговарящите от страните от ЕС и Европейския парламент постигнаха споразумение да съберат 60% от средствата от Фонда за иновации на ЕС. В момента той се попълва от продажбите на въглеродни квоти и се изразходва за развитие на екологични технологии и иновации.

Останалите 40% ще дойдат от приходите от продажбата на разрешителни за емисии на въглероден диоксид, съобщава Ройтерс.

Въглеродният пазар на ЕС принуждава електроцентралите и фабриките да купуват разрешителни за CO2, когато замърсяват. Цената на тези разрешителни скочи през последните години, увеличавайки приходите, които страните получават от продажбата им.

Финансирането ще бъде насочено към области, като разширяване на възобновяемата енергия, енергоспестяващи ремонти и проекти за подпомагане на декарбонизацията на тежката промишленост.

Държавите-членки на ЕС и Европейският парламент трябва официално да одобрят сделката, преди тя да влезе в сила, което се очаква да се случи следващата година.

Цените на разрешителните за въглеродни емисии в ЕС се повишиха, като една от причините за това са по-строгите цели за намаляване на емисиите.

Те ще намалят предлагането на разрешителни за CO2, издадени през това десетилетие. Референтната цена на въглеродните разрешителни в Европа към момента се търгува на около 88 евро за тон.

Първоначално Европейската комисия предложи парите за нови енергийни инвестиции да дойдат от продажбата на разрешителни, съхранявани в „резерва за стабилност на пазара“  – схема, предназначена да усвои излишните разрешителни и да спре свръхпредлагането на пазара.

Някои държави, сред които Холандия и Дания, обаче се противопоставиха на тази идея, предупреждавайки, че заиграването с резерва може да подкопае доверието в пазара на въглеродни емисии и да намали цената им.

Преговарящите от ЕС ще се опитат да постигнат сделка за по-широко преразглеждане на въглеродния пазар, който играе централна роля в стратегията на ЕС да намали своите нетни емисии на парникови газове с 55% от нивата от 1990 г. до 2030 г.

Прочети още

Виж всички