Тази седмица централната банка на Румъния повиши основния лихвен процент в страната с нови 25 базисни пункта, но сравнително скромната стъпка беше приета от някои икономисти като сигнал за предстоящия край на агресивната 18-месечна кампания на затягане на паричната политика. 

Подобни процеси в момента текат в почти всички държави от Централна Европа, но пътят към успокояването на инфлацията е осеян с редица препятствия, пише Ройтерс. 

Регионът, който беше в челните редици на глобалното затягане на паричната политика, може би вече преминава към следващия етап в битката за ограничаването на ръста на разходите за живот. 

Румънската централна банка обяви, че по-бавният икономически растеж и по-евтината енергия ще помогнат за намаляване на инфлацията до едноцифрени темпове тази година. В момента тя е на ниво от 16 на сто.

От юни 2021 г. до момента Полша и Чехия повишиха лихвените проценти с близо 700 базисни пункта, докато централната банка на Унгария ги увеличи с над 1200 базисни пункта и в момента референтната стойност на разходите по заемите там е най-високата в Европейския съюз.

Според консенсусната прогноза на икономистите, анкетирани от Ройтерс между средата на декември и началото на януари, няма да има повече повишения на лихвите в Полша, Румъния, Чехия и Унгария.

„Смятаме, че цикълът на затягане в региона е приключил. Основният въпрос е кога инфлацията ще спадне достатъчно, за да могат централните банки да започнат да нормализират паричните условия“, се посочва в анализ на ING.

Ще се обърне ли цикълът на монетарната политика?

Централните банки на Чехия и Полша обаче не са обявили официално край на серията от лихвени увеличения, а някои експерти залагат на още по-строги мерки в Румъния, чиято централна банка, вероятно имайки предвид злополучния пример на Унгария миналата година, също не е заявила дали повишенията на лихвите са приключили.

Подобни мнения обаче в момента са малцинство. Повечето икономисти дори виждат възможности за евентуално намаляване на лихвите в Унгария и Чехия. Последната регистрира близо 10% спад на реалните заплати, а чешката крона достигна 12-годишен връх тази седмица.

Инфлацията вероятно ще продължи да расте в началото на 2023 г. в някои централноевропейски страни, преди да се върне на едноцифрена територия до края на годината. 

Експертите обаче отбелязват, че неотдавнашния спад в цената на енергията, която беше основен двигател на миналогодишния инфлационен скок в разчитащата на внос Централна Европа, може да нарисува по-благоприятна картина в близко бъдеще.

„Ситуацията с енергийната криза в Европа се промени напълно през последните седмици, тъй като по-високите от обичайното зимни температури намалиха търсенето на горива за отопление и натиснаха цените на газа рязко надолу.

Това ще помогне за подобряване на външните позиции и намаляване на инфлационния натиск в Централна и Източна Европа“, коментира пред Ройтерс Лиъм Пийч от Capital Economics.

Инфлацията пада, но рисковете остават

Но дори и при това положение, процесът на "дезинфлация" ще бъде изпълнен с рискове, включително възможно обръщане в края на годината на спад на реалните заплати и евентуална плитка рецесия, която би оставила някои от най-напрегнатите пазари на труда в ЕС сравнително невредими.

„Оставаме предпазливи относно потенциалното връщане към положителен ръст на реалните заплати към края на 2023 г. То би затруднило опитите за подтискане на инфлацията в Полша", смята икономистът на HSBC Агата Урбанска-Гинер.

Въпреки че гуверньорът на полската централна банка Адам Глапински каза миналата седмица, че институцията може да понижи лихвите в края на тази година, повечето икономисти, анкетирани от Ройтерс, не виждат място за облекчаване.

Очаква се Полша да регистрира едни от най-високите нива на инфлация в развиващите се пазари в края на 2023 г.

Унгарската централна банка обяви през декември, че силните скокове на цените в региона са помогнали на компаниите не само да запазят, но и рязко да увеличат своята рентабилност, въпреки големия ръст на разходите.

"Картината е напълно различна от това, което очаквахме. Въпреки че вносът на енергия и суровините станаха по-скъпи, брутният оперативен доход дори се е увеличил в няколко сектора", каза директорът на банката Андрас Балатони пред Reuters.

Централната банка на Полша също отбеляза този риск в своя доклад за инфлацията през ноември, заявявайки, че нетните финансови резултати на компаниите са достигнали рекордно високи стойности в номинално изражение през второто тримесечие, тъй като ръстът на приходите изпреварва цената на продадените стоки.

Тъй като централните банки навлизат по-дълбоко в терен, осеян с такива клопки, рискът от грешки в паричната политика може да нарасне.

„Дали централните банки ще действат прекалено бързо, за да облекчат политиката, ще зависи до голяма степен от здравето на вътрешното търсене и пазарите на труда“, коментира Лиъм Пийч от Capital Economics.

По думите му, ниският, но "недооценен" риск от по-бърз спад на инфлацията, в сравнение с предварителните очаквания, може да отвори вратата за по-рязко намаляване на лихвите в региона, отколкото пазарите очакват в момента.

Прочети още

Виж всички