След малко повече от три седмици (бел. ред. 23 дни) доставките на дизел по море от най-големия външен доставчик на Европейския съюз (ЕС) ще бъдат забранени.

Как и откъде Старият континет ще запълни тази огромна дупка? Ще бъде ли достатъчен вносът от други държави, за да се избегне нова криза с горивата?

През 2022 г. ЕС е внесъл 220 млн. барела дизелови продукти от Русия, според данни на Vortexa. Горивото е жизнено важно за икономиката на съюза, тъй като захранва коли, камиони, кораби, строително и производствено оборудване.

Вносът на гориво от Русия е огромен. Представете си 14 000 басейна с олимпийски размери, пълни с дизел. Да се намери подобно количество наистина е голямо предизвикателство. 

Сега накъде?

Част от този път вече е извървян. През 2021 г. ЕС и Великобритания внасят по море 50% от дизела си от Русия. В края на декември този дял е намален до 40 на сто. Увеличен внос в този период е осъществен от Саудитска Арабия и Индия.

Abu Dhabi National Oil Co. вече е подписала договор за снабдяване на Германия с дизел.

Индия и САЩ също са дългосрочни и надеждни партньори на ЕС. Рафинериите в САЩ вече произвеждат рекордни количества петролни дестилати, включващи дизел, гориво за отопление, керосин и други.

Китай идва на помощ

Най-важният доставчик на дизел обаче си остава Китай. Износът на дизелови продукти в последните месеци от страната отчита сериозен ръст. Само малка част от него не е насочен към Европа, пише Bloomberg. 

Първите данни за износа на петролни продукти от Китай сочат ръст от 50% спрямо година по-рано.

Според анализатори, страната може да изнася между 400 000 и 600 000 барела дневно през първата половина на 2023 г. Това е количеството, от което ЕС и Великобритания се очаква да се нуждаят след спирането на доставките от Русия.

Пазарните наблюдатели обаче се притесняват, че ако Русия не успее да намери купувач на своя дизел, това ще намали предлагането в световен мащаб и ще тласне цените във възходяща посока.

Може ли Турция да помогне за разрешаването на този проблем?

Турция също може да помогне с доставките към ЕС, тъй като тя не е част от съюза. Страната може да внася руски дизел, който да ползва за собствени нужни, а произведеният дизел в турските рафинерии да се продава в ЕС на по-високи цени.

Едно е сигурно – при висок темп на нарастване на търсенето на дизел, както и по-голям срив в производството в Русия, положението на пазарите може да стане доста сложно.