На днешната дата, 13 януари, се навършват 161 години от рождението на българския писател и общественик Алеко Константинов. 

Той е роден в Свищов през 1863 г. Негов баща е свищовският търговец Иваница Хаджиконстантинов, а майка му е Тинка Хаджииванова, която произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови.
 
Алеко Константинов е първото дете в семейството и има три по-малки сестри - Елена, Веселина и Люба. 

Алеко започва образованието си в домашни условия, като частен ученик на Емануил Васкидович и Янко Мустаков. Едва по-късно той тръгва на училище в прочутото Светиниколско училище на Христаки Павлович. След 1874 г. до Освобождението той учи в Априловската гимназия в Габрово. 

По време на Руско-турската освободителна война Алеко Константинов е писар в канцеларията на свищовския губернатор Марко Балабанов.

През 1878 г. семейството му го изпраща в Русия, където завършва гимназия. В Одеса той изкарва и висшето си образование, като се дипломира като юрист. Завръща се в Свищов, но започва работа в София и се мести там.  

След завръщането си в България през 1885 г. Алеко Константинов работи като съдия и прокурор в Софийския окръжен съд и Софийския апелативен съд, а също и като юрисконсулт на Софийското градско управление.

След като два пъти бива уволнен по политически причини, той работи до края на живота си като адвокат на свободна практика в София.

Малко известна е трагичната история на семейството на Алеко Константинов. Малко след като се връща в София, умират майка му и най-малката му сестра Люба.

Баща му и другите му две сестри напускат Свищов и се местят в столицата, но в рамките на няколко години и тримата губят живота си в резултат на заболявания. 

Политическа кариера 

Още като студент Алеко Константинов проявява симпатии към политическото крило на Петко Каравелов в Либералната партия, основана след Освобождението. 

По-късно Константинов става член на основаната от Каравелов Демократическа партия и участва в изготвянето на програмата ѝ. Писателят сътрудничи с фейлетони, пътеписи, дописки и статии в партийния орган в. „Знаме“ от създаването му през 1894 г.  

Алеко Константинов развива активна обществена дейност като училищен настоятел, член на Върховния македонски комитет, член на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Българското народообразователно дружество, на Комисията за насърчаване на местната индустрия, на Дружеството за насърчаване на изкуствата, на Музикалното общество и на Театралния комитет. 

По негова инициатива се създава и първото туристическо дружество в България. Началото на организирания туризъм у нас се поставя с изкачването на Черни връх на 27 август 1895 г.

Именно политическата дейност на Алеко Константинов става и косвена причина за неговата смърт. Писателят е убит при неуспешен атентат срещу неговия съпартиец Михаил Такев на 23 май 1897 г.

Двамата са в родния град на Такев - Пещера, откъдето той е избран за народен представител. Те участват в тържествата за Деня на славянската писменост, а по-късно през деня потеглят с файтон за Пазарджик. 

По пътя спират за известно време в село Радилово. Жителите на Пещера и Радилово имат отдавнашен спор за собствеността на гори и общински мери, като и двете страни многократно прибягват до насилие.

Във връзка с този конфликт група жители на Радилово, начело с кмета от Народната партия Петър Минков, решават да убият Михаил Такев. 

Атентаторите стрелят по файтона, който излиза от селото късно вечерта, но вместо Такев, изстрелите поразяват Алеко Константинов. Извършителите на убийството са заловени веднага и са осъдени на смърт. 

Наследството на Алеко 

Алеко Константинов оставя зад гърба си богато литературно наследство. Първите си творби той публикува във вестниците "Целокупна България" и "Свободна България", като голяма част от тях са на социална и политическа тематика. 

През 1893 г. той издава първия си пътепис „До Чикаго и назад“, в който описва своето пътуване до Световното търговско изложение в Чикаго. Пътеписът е превеждан на много езици, а в Чикагския университет през 1994 г. е издигнат паметник на българския писател.

През 1895 г. Алеко Константинов издава книгата "Бай Ганьо", която остава в историята като емблематично произведение, посветено на сложните политически и социални въпроси в страната от края на 19-и век. Някои от тях все още не са разрешени, а размишленията на Алеко за българската народопсихология остават валидни и в наши дни. 

Важна част от неговото творчество са разказът „Пази Боже сляпо да прогледа“, фейлетоните „Разни хора, разни идеали“, „Страст“ и „Честита Нова година!“. Те подчертават неговия граждански патос, тънкото му чувство за хумор и самоиронията. 

Именно с тези творби Константинов си спечелва прозвището "Щастливеца", с което остава в българската история. Самият той обаче го използва с горчива ирония, описвайки трагичната си лична история. 

Прочети още

Виж всички