Цените на торовете и земеделските култури паднаха рязко след достигнатите върхове в първите месеци след началото на руската инвазия в Украйна.

Въпреки поевтиняването обаче, световните доставки на храни все още са под заплаха, предупреждават експерти, цитирани от Financial Times. 

Цените на храните бяха започнали да се повишават още преди войната поради сушата и проблемите с доставките, предизвикани от пандемията от COVID-19.

Миналогодишната договорка между Москва и Киев за износа на зърно през черноморските пристанища изигра решаваща роля за понижаването на цените, докато спадът в стойността на природния газ успокои пазара на торове.

Въпреки това, анализаторите предупреждават, че сделката със зърното може да се провали, докато нестабилните цени на енергията и изменението на климата носят рискове за производството на почти всички земеделски култури.

„Ситуацията е подобна на това да управлявате самолет само с един двигател. Докато този двигател работи, всичко е наред, но ако спре, ще имате много голям проблем.

Ако някой от всички тези рискове на пазара се материализира, отново ще станем свидетели на много бързо поскъпване на храните", коментира пред FT икономистът на Световната банка Джон Бафс.

Най-непосредствената опасност е свързана с подкрепената от ООН сделка за зърно, която трябва да бъде подновена през март. Всеки неуспех да бъде удължена ще блокира износа на украинско зърно през Черно море, изпращайки цените отново нагоре.

Въпреки че много култури, заедно с хранителните торове, са освободени от санкциите, наложени на Русия от съюзниците на Украйна, много банки, застрахователи и логистични групи не са склонни да оперират с руски доставчици.  

Другата заплаха са климатичните условия. Миналогодишните температурни рекорди в Европа и други части на света се случиха въпреки метеорологичния феномен Ла Ниня и охлаждането на повърхността на Тихия океан.

След три последователни години в условията на Ла Ниня, метеоролозите предупреждават за нарастващите шансове тази година да се случи обратното - феноменът Ел Ниньо, който има затоплящ ефект.

"Преминаването от Ла Ниня към Ел Ниньо вероятно ще доведе до това, че глобалните температури през 2023 г. ще бъдат по-високи от тези през 2022 г.", прогнозират от Метеорологичната служба на Обединеното кралство. 

В регионален план условията на Ел Ниньо преди са причинявали засушавания в Южна и Югоизточна Азия и Австралия, а също и наводнения в Латинска Америка, включително в Бразилия и Аржентина.

Относително ниските нива на запаси от зърно засилват опасенията на анализаторите относно световните доставки на храни.

По отношение на пшеницата, показателно е съотношението между запасите и потреблението. То показва, че прогнозираните запаси за края на селскостопанската година през юни са средно за 58 дни напред, което е най-ниското им ниво от 2008 г. насам. Тогава международните цени на храните скочиха след засушаване и увеличение на световните цени на енергията.

Валутните движения също са важни за хранителните доставки в много развиващи се страни. Въпреки неотдавнашния спад на цените на храните на международните пазари, силата на долара може да поддържа цените, деноминирани в местните валути, относително високи. 

Това означава, че инфлацията на храните за потребителите вероятно ще продължи още няколко тримесечия, преди международно търгуваните цени да си проправят път към веригите за доставки на дребно.
 
И все пак има някои признаци на подобрение

Индексът на цените на храните на международно търгуваните селскостопански стоки на Организацията на ООН за прехрана и земеделие отчита спад в девет последователни месеца. Цените на основните храни и пшеницата са с 40% под върховете от миналата година.

Рекордната реколта от пшеница в Русия и големите добиви на царевица и соя в Бразилия облекчиха напрежението на международните пазари на зърно и растително масло, докато скорошният спад в цената на природния газ увеличи производството на азотни торове. 

Очаква се по-ниските цени на торовете и горивата да облекчат част от натиска върху производителите.

Прочети още

Виж всички