Да търсите сребърна капсула с размери 8 мм на 6 мм (не по-голяма от монета), изгубена на огромна пустинна магистрала в най-големия австралийски щат, е същото като да се опитвате да намерите игла в купа сено.

Минната компания Rio Tinto съобщи вчера, че подкрепя усилията на местните власти за намиране на капсулата, съдържаща Цезий-137 - силно радиоактивно вещество, използвано в минното оборудване.

Компанията е проверила всички пътища, водещи към и извън мината Gudai-Darri в отдалечената северна част на Западна Австралия, където устройството се е намирало, преди да се отправи на юг към столицата на щата Пърт.

Властите смятат, че капсулата, която излъчва както гама, така и бета лъчи, е паднала от задната част на камион, движещ се по 1400-километров участък от Голямата северна магистрала – разстояние, по-дълго от калифорнийското крайбрежие.

Поради малкия размер на капсулата и огромните разстояния, властите предупреждават, че шансовете да бъде открита са малки, съобщава CNN.

Има опасения, че тя може да е пренесена далеч от зоната на търсене, създавайки радиоактивен риск за здравето на всеки, който се натъкне на нея в следващите 300 години.

Как изчезва капсулата?

Местните власти вдигат тревога в петък, предупреждавайки жителите за наличието на радиоактивен разлив в южната част на щата, включително в североизточните предградия на Пърт, където живеят около 2 милиона души.

Според властите, капсулата е опакована на 10 януари и взета от мината Gudai-Darri на Rio Tinto от изпълнител на 12 януари.

Превозното средство пътува четири дни и пристига в Пърт на 16 януари, но е разтоварено едва на 25 януари – когато става ясно, че капсулата липсва.

„При отваряне на опаковката е установено, че манометърът е счупен, като липсва един от четирите монтажни болта. Самият източник и всички винтове на манометъра също липсват“, посочват от пожарната служба.

Експертите смятат, че силните вибрации от неравните пътища са повредили пакета – изместили са монтажния болт, който го е държал на място.

Колко опасна е капсулата?

Експертите предупреждават, че Цезий-137 може да създаде сериозни здравословни проблеми на хората, които влизат в контакт с него: изгаряния на кожата, лъчева болест и потенциално смъртоносни рискове от рак, особено за изложените на влиянието му за дълги периоди от време.

Стоенето на един метър от капсулата в продължение на един час би доставило около 1.6 милисиверта (mSv) на човешкото тяло - колкото около 17 стандартни рентгенови снимки на гръдния кош. Вдигането на капсулата пък би причинило „сериозни щети“ на пръстите и околната тъкан.

Според Иван Кемпсън, доцент по биофизика от Университета на Южна Австралия, най-лошият сценарий би бил любопитно дете да вземе капсулата и да я постави в джоба си.

Това е рядко срещано, но се е случвало в миналото, когато хора страдат от радиационно отравяне, след като са изложени на по-силна радиация.

Австралия - страната на рекордите

Колко често се губи радиоактивно устройство?

Инцидентът е шок за експертите, които посочват, че боравенето с радиоактивни материали - като цезий-137, е строго регулирано и съществуват стриктни протоколи за тяхното транспортиране, съхранение и изхвърляне.

От Rio Tinto посочват, че редовно транспортират и съхраняват опасни стоки, като част от своя бизнес. Компанията наема експерти за работата с радиоактивни материали.

Малката капсула е част от уред за измерване на плътността, използван в мината Gudai-Darri при добива на желязна руда.

Радиоактивни вещества се транспортират в цяла Западна Австралия ежедневно без никакви проблеми, според компанията Radiation Services WA. „В този случай изглежда има проблем с прилаганите контролни мерки, като това няма нищо общо със загубата на капсулата“, допълват от там.

Прадип Деб, преподавател и служител по радиационна безопасност в университета RMIT в Мелбърн, казва, че загубата на капсулата е „много необичайна“, тъй като австралийските правила за безопасност изисква подобни материали да бъдат транспортирани в защитни кутии.

Името на логистичната компания, използвана за транспортирането на устройството, не се съобщава.

Търсенето продължава

Властите се опитват да намерят устройството със специализирано оборудване за откриване на радиация, монтирано в превозни средства, движещи се бавно по магистралата в двете посоки.

„Ще отнеме около пет дни, за да минем по първоначалния маршрут“, се казва в изявление на пожарната служба.

Дейл Бейли, професор по медицински изображения от университета в Сидни, посочва, че ниската скорост е необходима, за да се даде време на оборудването да засече радиацията.

Властите предупредиха местните да не се доближават на повече от пет метра от устройството, като същевременно признават, че е трудно то да бъде забелязано от разстояние.

Има опасения, че капсулата вече може да е извън зоната на търсене – властите предполагат, че може да се е заклещила в гумата на друго превозно средство, което да я е отнесло на по-голямо разстояние или дори да е намерена и пренесена от диви животни, включително птици.

„Представете си, че хищна птица вдига капсулата и я отнася далеч от (първоначалната) зона на търсене – има толкова много вероятности, които ще създадат повече проблеми“, според Дейв Суини, анализатор по ядрена политика и екология в Австралийската фондация за опазване на природата.

Какво ще се случи, ако капсулата не бъде намерена?

Цезий-137 има период на полуразпад от около 30 години, което означава, че след три десетилетия радиоактивността на капсулата ще намалее наполовина, а след 60 години ще падне с още толкова. При тази скорост капсулата ще радиоактивна през следващите 300 г., казва Деб.

„Цезий-137 обикновено е затворен източник – което означава, че ако не е счупен, няма да замърси почвата или околната среда... Ако капсулата никога не бъде намерена, тя няма да пренесе радиоактивност в околната почва“, добавя Деб.

Кемпсън от Университета на Южна Австралия посочва, че ако капсулата е изгубена в изолиран район, „е много малко вероятно да има голямо въздействие“.

Rio Tinto - един от най-големите минни гиганти в света, управлява 17 мини за желязна руда в региона Пилбара в Западна Австралия. Дейността на компанията предизвиква спорове в миналото, включително унищожаването през 2020 г. на два древни скални убежища в ждрелото Juukan, което води до извинение и оставката на тогавашния изпълнителен директор Жан-Себастиен Жак.

Прочети още

Виж всички