Има известна носталгия, вплетена в лондонския Сохо: „Не е това, което беше някога“ е почти постоянен рефрен.

Carnaby Street, известна с неконформистката си мода през шейсетте години на миналия век, сега е пълна с вериги магазини. Много от популярните някога места в района отдавна са изчезнали, а на тяхно място има предимно ресторанти, които идват и си отиват.

Темпото на промяната е бързо, но не всяка промяна е лоша.

Бохемският дух обаче не е напуснал напълно Сохо. Все още има няколко силни лидери, успели да преодолеят вторичните трусове на пандемията и високата инфлация в Обединеното кралство.

Ситуацията постави на изпитание най-мощните институции в квартала. След повече от 90 години търговия, любимият деликатесен магазин I Camisa едва избегна затваряне през януари.

Срещу него на Old Compton Street се намира още по-старо заведение. Algerian Coffee Stores отваря врати през 1887 г. и е собственост на алжирски гражданин, който днес е известен само като г-н Хасан, разказва CNN.

Впоследствие бизнесът е продаден на белгиец през 1920-те години, а след това на англичанин през 1940-те години. Дъщеря му се жени за италианеца Пол Крочета, чиито дъщери Мариса и Даниела днес управляват магазина.

Въпреки многото националности, управляващи мястото, то запазва името си.

„Работя тук вероятно през целия си живот, още откакто се научих да ходя“, казва Мариса Крочета. „Аз и сестра ми бяхме тук всяка събота и вършехме много важни задачи – или поне така ни караха да вярваме. Ние сме тук на пълен работен ден вероятно от около 30 години. Мястото е наш дом.”

Зад отрупаната с вкус витрина на магазина, пълна с прибори за кафе и чай, Мариса, сестра й Даниела и баща им Пол продават над 80 вида кафе на зърна и 120 вида чай от цял свят – включително от места, които не са известни с отглеждането на тези култури, като Австралия и Малави.

Малките размери на Algerian Coffee Stores прикриват огромно влияние. Въпреки че не може да претендира, че е най-старото кафене в столицата (тази титла вероятно принадлежи на The Jamaica Wine House в Лондонското сити, където се сервира кафе от 1652 г.), магазинът има репутация сред ценителите на кофеина, които редовно запълват оскъдното му пространство.

Въпреки че само един или два бизнеса са по-стари от Algerian Coffee Stores в Сохо (сладкарница Maison Bertaux, основана през 1871 г., е един от тях), Мариса не желае магазинът да се определя като институция.

„Ние не виждаме непременно себе си като международна институция или нещо подобно“, казва тя. „Честно казано, аз, сестра ми и баща ми виждаме себе си просто като магазин.“

Те обаче са наясно, че съвсем не са обикновени. „Самият Сохо се промени напълно през последните, бих казала, дори 10 години“, казва Крочета. Algerian Coffee Stores обаче няма планове да променя печелившата си формула и да се приспособява към по-новите си съседи.

„Хората искат да остане такъв, какъвто е“, казва Крочета. „Мисля, че е важно да запазим стария Лондон и част от историята живи, защото ако всичко е ново и модерно, то започва да изглежда по един и същ начин.“

Въпреки статута си на икона на Сохо, не само лондончани се оправят на пазар към Old Compton Street. „Изпращаме кафе по целия свят“, казва Крочета. „Това не е нещо ново“, добавя тя, като показва стара табела, рекламиращи интернационални поръчки по пощата.

Днес е по-вероятно поръчките да идват от уебсайта им, отколкото по пощата, а в трудните икономически времена те помагат за поддържането на бизнеса.

Но на обширния и разнообразен онлайн пазар защо клиентите все още се обръщат към 136-годишен независим търговец на дребно?

„Възможно е да искат да ни подкрепят. Те ни познават, срещали са ни, харесват ни. Те харесват някои от кафетата – имаме няколко домашни смеси, които не можете да намерите никъде другаде“, разсъждава Крочета.

„Изумени сме от подкрепата, която получаваме от нашите клиенти от Великобритания и целия свят. Това е част от нас, част от кафето, което предлагаме. Прекрасно е," завършва тя.

Прочети още

Виж всички