Европейската комисия очаква икономическият растеж в България да достигне 1.4% през 2023 година (спрямо 3.9% за 2022 г.) и да се ускори до 2.5% през 2024 година. Инфлацията пък се очаква да спадне до 7.8% средно за 2023 година (спрямо 13% за 2022 година) и да намалее допълнително до 4% през 2024 година. Това се посочва в актуализираната макроикономическа прогноза на институцията. 

"Въпреки високата инфлация икономическата активност в България продължи да се разширява през 2022 г., подкрепена от стабилния ръст на износа и от увеличенията на заплатите и социалните трансфери, които компенсираха нарастващите потребителски цени", отбелязват експертите на Еврокомисията. 

Тенденцията на спад в инвестициите, която започна през 2021 г., се запазва и през 2022 г. Нарастващите цени на инвестиционните стоки, както в строителството, така и в оборудването, вероятно са потиснали новите капиталовложения. 

Очакванията на ЕК са реалният брутен вътрешен продукт да се е увеличил с 3.9% през 2022 г.

Предвижданията са БВП на България да нарасне с 1.4% през 2023 г. и с 2.5% през 2024 г. Очаква се пътят на икономиката да зависи до голяма степен от взаимодействието между развитието на заплатите и цените. Краткосрочните показатели и данните за инфлацията предполагат, че инфлацията ще намалява постепенно.

В условията на свит пазар на труда се очаква заплатите да продължат да растат силно и да поддържат потреблението на домакинствата. 

"Бързото нарастване на износа през 2022 г. беше подкрепено от възможността за задоволяване на недостига на доставки на продукти от храни, метали и други материали, причинени от агресивната война на Русия срещу Украйна. Прогнозите са, че растежът на износа ще се забави значително през 2023 г., като се има предвид, че факторите за по-нататъшно увеличаване на експортния пазарен дял бяха до голяма степен изчерпани през 2022 г.", прогнозират от институцията. 

През 2024 г. се очаква износът да нарасне в съответствие с външното търсене. Повишеното усвояване на средства от ЕС, и по-специално от Плана за възстановяване и устойчивост, се очаква да подпомогне съвкупните инвестиции както през 2023 г., така и през 2024 г. 

Потенциалните забавяния в изпълнението на проектите по Плава за възстановяване обаче, представляват един от основните отрицателни рискове за растежа на инвестициите в България, посочват от ЕК.

Средната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, достигна 13% на годишна база през 2022 г. със силен принос на енергията и храните. Динамиката в цените на услугите се движи от транспортните и ресторантьорските услуги, които разчитат на енергията или храната като директни суровини. Към края на годината инфлацията се разпространи и върху други услуги в съответствие с нарастващите разходи за труд на единица продукция, се посочва в анализа на ЕК.

Като цяло се очаква темповете на инфлацията да намалеят до 7.8% през 2023 г. поради по-ниските цени на енергията. През 2024 г. общата инфлация се очаква да се забави допълнително до 4%, тъй като динамиката на цените на храните отслабва. 

Като цяло Еврокомисията очаква европейската икономика да избегне рецесията през 2023 година, но основните предизвикателства остават валидни. 

Ръстът на БВП за 2022 г. сега се оценява на 3.5% както в ЕС, така и в еврозоната. Предвижда се той да нарасне с 0.8% през 2023 г. и 1.6% през 2024 г. в ЕС (съотметно с 0.9% и 1.5% в еврозоната). 

Очаква се общата инфлация да спадне от 9.2% през 2022 г. до 6.4% през 2023 г. и .,8% през 2024 г. в ЕС. В еврозоната се очаква тя да се забави от 8.4% през 2022 г. до 5.6% през 2023 г. и до 2.5% през 2024 г.

Прочети още

Виж всички