Имотният пазар в момента търси равновесната си точка - и като обем на сделките, и като ценово равнище, заяви изпълнителният директор на ЕРА България Антон Андонов, който гостува в рубриката "Портфейл" на Дарик радио.

"Преди пандемията от COVID-19 имахме между 200 и 220 хиляди сделки годишно, а цените нарастваха средно с по 3-4% в реално изражение, а ако се добави и инфлацията - с по 6-7%.

Това се промени драстично по време на пандемията, като през 2021 г. беше регистриран рекорден брой сделки и силно повишение на цените. През 2022 г. пазарът започна лека корекция и броят на сделките намаля", каза Андонов. 

По думите му, в София цените на имотите са се повишили най-силно в процентно изражение спрямо останалите региони на страната, тъй като в столицата търсенето е най-високо.

Забелязва се, че през третото тримесечие на 2022 г., въпреки спада в общия брой на сделките с имоти, тези за покупко-продажба на жилища отчитат леко повишение. 

"В последните години в България се търсят малко по-големи жилища. Ако до 2020 г. "царят" на жилищните имоти беше двустайният апартамент, като най-подходяща и достъпна опция за младите семейства, тенденцията постепенно се измести към по-големите жилища с поне още една спалня.

Това е подкрепено и от дългосрочната статистика, според която в България жилищата са с около 20 квадратни метра по-малки от средното за Европа", коментира още Андонов. 

Според изпълнителния директор на ЕРА България, интересът на купувачите остава най-силен към централните квартали на София, съчетан и с търсене на къщи с дворове около града. 

"Наблюдава се бум на новите проекти за строителство на къщи. Нещо, което преди 2020 г. беше по-скоро екзотика", каза още Андонов. Според негоь кварталите с добра инфраструктура и възможност за застрояване продължават да са интересни за строителните компании.  

Хладилника, Малинова долина, Витоша и Манастирски ливади се райони, които остават "горещи" точки за инвестиции и обемът на новото строителство е висок. 

През 2022 г. имаше рекорден брой започнати нови сгради - над 30 000, по данни на Националния статистически институт, което е два пъти над средното за последните 6-7 години. 

"От една страна, това изглежда много, но всъщност, 30 000 имота на година за мащабите на българския пазар не е твърде много. По-голямата част от тези строежи са съсредоточени в София, Пловдив, Бургас и Варна. В останалите градове ръстовете са много по-малки", коментира още Андонов. 

По думите му, от средата на миналата и началото на тази година се забелязва занижен интерес към покупката на имоти "на зелено" (преди завършването на строителството).

Има комплексни фактори за тази предпазливост на купувачите, но като цяло несигурната икономическа ситуация кара много от тях да отлагат големите покупки. 

"Освен това, все по-често се случва продавачите да се съгласяват на отстъпки от първоначално обявената цена. Нещо, което в предходните няколко години се случваше много рядко", заяви той.

По отношение на лихвените проценти, изпълнителният директор на ЕРА България коментира, че повишение на средния лихвен процент по ипотечните кредити с 1 или 1.5 процентни пункта, при среден размер на жилищните заеми у нас от около 150 000 лева, се отразява като повишение на месечната вноска със 70 или 80 лева. 

"Подобно повишение не би трябвало да се отрази силно негативно на имотния пазар, но трябва да се има предвид, че към него се добавят и останалите увеличения на разходите на домакинствата за храна, енергия и т. н.

Доходите обаче също нарастват, като за миналата година те са скочили с малко по-слаби темпове от инфлацията", каза още Андонов. 

Според него, ръстът в цената на наемите засега изостава като темпове от този на инфлацията, тъй като е ограничен от доходите на наемателите.

Но годишната възвръщаемост на жилищните имоти от наеми се движи около 2-4%, а като се прибави и нарастването в цената (средно около 4% за последните години), инвестицията в имот продължава да бъде една от най-атрактивните на пазара, смята Андонов. 

Прочети още

Виж всички