Когато Нисар Ахмад Уани успява да осъществи първото в света клониране на камила през 2009 г., то е приветствано като голямо постижение.

Днес Уани е научен директор в Центъра за репродуктивни биотехнологии в Дубай, а практиката е толкова популярна, че клонирането за него се превръща във всекидневна работа.

Уани и неговият екип изследват и разработват нови техники за клониране и поддържат клетъчни банки, което им позволяват да правят копия на животни, включително биволи и овце. Но фокусът на центъра е върху клонирането на камили.

Всяка година той „произвежда“ десетки клонирани животни от едногърба камила. Сред най-популярните са копия на камилски „кралици на красотата“ - с правилната комбинация от увиснали устни и дълги шии.

Възпроизвеждане на красавици

Конкурсите за красота за камили са популярни в държавите от Персийския залив, като паричните награди на някои от тях достигат десетки милиони долари.

Собственици са дисквалифицирани в миналото за използване на забранени техники, като инжектиране на камили със силикон и надуване на части от тялото им с помощта на гумени ленти за подобряване на външния вид. Но що се отнася до тези състезания, клонираните камили са напълно законни.

Въпреки че Центърът за репродуктивни биотехнологии отказва да сподели цените, според съобщения в местната преса, направата на точно копие на най-красивата камила може да ви струва около 200 000 дирхама, или малко над 50 000 долара.

Pixabay
Pixabay

Освен кралици на красотата, Уани и неговият екип възпроизвеждат и елитни шампиони, които да се състезават в многото надбягвания с камили в ОАЕ (някои от които могат да донесат на победителите хиляди долари в парични награди), както и генетично променени камили, така че да произвеждат протеини в млякото, които могат да се използват във фармацията.

Те също така успяват да създадат за опечалени собственици на камили реплика на техния починал домашен любимец, като клетъчни проби могат да бъдат взети дори малко след смъртта на животното.

Уани работи по метод, при който се използва ДНК от „соматични“ (или нерепродуктивни) клетки, взети от животното донор. Ядрото от тези донорни клетки се въвежда в яйцеклетката и се активира с помощта на химикали.

„ДНК от соматичната клетка започва да се държи като ДНК на ембрион“, казва Уани пред CNN. „Веднъж активирани, те се култивират в лаборатория за седем до осем дни, преди да бъдат прехвърлени в матката на сурогатна майка. Произведеното бебе има всички гени на животното донор.“

Според Уани, процесът е деликатен и темпераментен, като процентът на успеваемост при клонирани бременности е само 10%, в сравнение с 60% от естествената бременност при камилите.

Културен символ

Камилите са важна част от живота в Дубай. В допълнение към участието в конкурси и състезания, в исторически план тези едногърби животни са използвани за транспорт през суровите пустини на Арабския полуостров, както и като източник на месо и мляко.

Но те са и културен символ на традиционния начин на живот в емирствата.

„Камилите са основен елемент за осигуряването на живот на Арабския полуостров преди ерата на петрола и газа“, казва Обейд Ал Фаласи, съосновател на Arabian Desert Camel Riding Center - първото училище за яздене на камили в Дубай.

„Пътуването и търговията между държави и селища е улеснено от камилите, които имат способността да издържат на суровия климат и да оцеляват с много малко храна и вода.“

Камилите, добавя той, са съкровище и спътник на хората и това е така и днес за някои племена и семейства в емирствата. За мнозина те имат и духовно значение.

„Камилите се споменават в Корана и се описват много пъти като уникални, в сравнение с други животни, със способности, дадени от Бог – като оцеляване без вода и храна“, казва Ал Фаласи.

Въпреки статуса им, той посочва, че клонирането на камили не се смята за кощунство. „Клонирането е научно постижение само по себе си и трябва да се разглежда като такова“, обяснява той.

Центърът за развъждане на камили в Дубай и неговият център за възпроизвеждане също създават елитни камили, но по-скоро тези две лаборатории се фокусират не върху клонирането, а върху трансфера на ембриони – те се вадят от една женска и се имплантират в друга камила, за да се подобрят шансовете и скоростта на възпроизвеждане.

Ал Фаласи казва, че клонирането е твърде скъпо за повечето хора и че трансферът на ембриони е по-често срещан, „за да се гарантира, че една добра камила може да създаде повече потомство (чрез сурогатно майчинство).“

В помощ на застрашените видове

Днес Уани и неговият екип търсят начини да използват технологията по клониране, за да помогнат на застрашените видове. Двугърбата дива бактрийска камила е сред най-застрашените големи бозайници на планетата заради загубата на местообитания и кръстосване с домашни камили.

За да помогнат за опазването й, Уани и неговият екип работят върху техники, които включват междувидов ядрен трансфер на соматични клетки, при който близък вид домашно животно се използва като донор на яйцеклетка, както и като сурогатна майка.

През 2017 г. първата клонирана бактрийска камила се роди в центъра по този метод, след като ембрион е имплантиран в едногърба камила.

В бъдеще Уани се надява да използва техниката на клониране, за да запази други критично застрашени видове и дори да помогне за възстановяване на изчезнали видове.

„Нашият център е фокусиран върху разработването и прилагането на най-новите репродуктивни биотехнологични техники, като клониране, изкуствено осеменяване и ембрионен трансфер за подобряване на размножаването на различни животински видове в региона, както и за опазването на застрашени видове“, казва той.

Прочети още

Виж всички