Над 171 трлн. пластмасови предмета плуват в световните океани, твърдят учени.

Пластмасата убива риби и морски животни, а за разграждането ѝ до не толкова вредни материали са необходими стотици години.

Концентрацията на пластмаса в океаните се е увеличила от 16 трлн. предмета през 2005 г., сочат нови данни. Това количество може да нарасне близо тройно до 2040 г., ако не бъдат предприети действия, предупреждават учени.

Миналата седмица държавите от ООН подписаха историческо споразумение за опазване на океаните, което предвижда 30% от тях да бъдат защитени територии до 2030 г.

За да стигнат до този резултат, група учени са анализирали исторически данни, започващи от 1979 г. и са допълнили събрани наскоро данни от експедиции за събиране на пластмасови отпадъци от моретата.

Събираните с мрежи пластмасови отпадъци се преброяват и добавят към математически модел, за да се стигне до глобалната оценка.

Тези 171 трлн. пластмасови отпадъци включват наскоро изхвърлени пластмасови отпадъци, както и по-стари отпадъци, които са се разпаднали, казва основният автор на проучването доктор Маркус Ериксен от института 5 Gyres.

Пластмасовите изделия за еднократна употреба, като бутилки, опаковки, риболовно оборудване или други предмети, се разпадат с времето на по-малки части заради слънчевата светлина или механично разграждане.

Диви животни, като китове, морски птици, риби и костенурки, бъркат пластмасата с плячка и могат да умрат от глад, тъй като тя пълни стомасите им.

Пластмасата също така достига до нашата питейна вода, като в белите дробове, вените и плацентата на хора са открити микропластмаси. Учените твърдят, че все още не знаем дали микропластмасите вредят на човешкото здраве.

Концентрацията на пластмаса в океаните се е увеличила от около 16 трлн. предмета през 2005 г. до 171 трлн. през 2019 г.

Преди 2005 г. концентрацията е варирала. Според доктор Ериксен, учените не са сигурни защо това е така, но то може да бъде обяснено с по-строгото законодателство, което впоследствие беше заменено от доброволни споразумения, разпадането на пластмасовите предмети или факта, че са събирани по-малко данни.

Най-голяма концентрация на пласатмаса в момента има в Северния Атлантик, като на други места също има плуващи маси отпадъци, в това число и Голямото тихоокеанско сметище - циркулиращ морски боклук в централната част на Северния Тихи океан.

Авторите също така предполагат, че променящите се нива на замърсяване преди 2000 г. може би се дължат на ефективността на споразуменията или политиките спрямо замърсяването.

През 80-те години няколко правно обвързващи международни споразумения налагаха на страните да спрат да изхвърлят определени видове пластмаса в океаните, както и да почистват определени количества боклук.

Впоследствие те бяха заменени с доброволни споразумения, които, според авторите на доклада, може би не са били толкова ефективни и могат да обяснят повишението на пластмасата в океаните след 2000 г.

Авторите твърдят, че решенията трябва да се фокусират върху намаляването на произвежданата и използваната пластмаса, вместо върху почистването на океаните и рециклирането на пластмаса, защото това е по-малко вероятно да спре притока на замърсяване.

Прочети още

Виж всички