Преди Катар за първи път да открие „черно злато“ през 1939 г., животът в Персийския залив се върти около перлите.

Тези скъпоценни камъни от дълбините на океана оформят културата, политиката, регионалните отношения и съдбата на жителите в продължение на повече от 7000 години – не на последно място и на управляващата Катар фамилия Ал Тани, която е доминираща сила в местната индустрия за производство на перли в пика й в началото на 20 век.

Почитани заради блясъка и яркостта си, перлите от Персийския залив са особено популярни сред аристокрацията и нововъзникващата средна класа в Европа и САЩ.

Заедно със своите съседи и яростни съперници Бахрейн и някои части от днешните ОАЕ, Катар се радва на растящото световно търсене, като 48% от 27 000-те му население през 1907 г. (или почти всички мъже) са заети с добива на перли.

Половин век по-късно обаче всичко свършва, като откриването на петрола е само един от множеството фактори, довели до бързата и смазваща гибел на индустрията за производство на перли в Персийския залив.

И докато много физически свидетелства за перленото минало на Катар вече са погребани, това богато наследство остава вплетено в тъканта на нацията.

Препратки към миналото не липсват – от перлата-паметник на входа на пристанището в Доха до модерната архитектура, включително The Pearl-Qatar  - бляскав жилищен и лайфстайл комплекс, построен върху бивше перлено находище.

По-бдителните пътешественици вероятно ще забележат и перлените плочки в метростанциите в Доха, пише CNN.

Посетителите все още могат да си купят редки (и смазващо скъпи) перли от Персийския залив в бутика The Old Pearl Diver в Souq Waqif в Доха, управляван от осемдесетгодишния Саад Исмаил Ал Джасем, който твърди, че е един от последните комерсиални гмуркачи за перли в Катар.

Живот на риск

Докато туджарите (най-богатите търговци на перли) и шейховете, които контролират добива на скъпоценните камъни, натрупват огромно богатство, животът на гхаса (търсачите на перли), които прекарваха повече от четири месеца всяко лято в морето, е „доста мрачен“, казва Робърт Картър, старши специалист по археология в музеите на Катар и автор на „Море от перли: Арабия, Персия и индустрията, която оформи Персийския залив“.

„Те нямат много за ядене, освен ориз, риба и може би малко хляб, така че скорбутът е проблем“, обяснява Картър. „Водата е строго разпределена, така че трябв да се мият в морето и са мокри през цялото време, така че получават ужасни гъбични заболявания“.

Гмуркачите, обикновено правещи по 50-60 гмуркания на ден, стават жертва и на акули, и на скатове.

Когато гхаса съберат около 20 стриди, те дърпат въже, за да бъдат изтеглени обратно на повърхността. Всички намерени перли са класифицирани и държани под ключ на дау (лодка за перли), като отворените черупки или са хвърляни обратно в морето, или продавани като седеф.

Член на екипажа, хванат при опит да скрие перла, рискува да бъде пребит до смърт. „Печалбите се споделят между екипажа, така че кражбата на перла би означавало нарушаване на доверието“, обяснява Картър.

Прилично заплащане, така или иначе, никога не е гарантирано, като слабите сезони често оставят заетите в добива на перли без средства за издръжка на семействата им до следващия сезон.

Междувременно, от робите се изисква да предават дела си на своите господари.

Пустинни реликви

Смята се, че в пика на добива на перли значителна част от ловците са поробени. Въпреки премахването на робството в Британската империя през 1807 г., то е разрешено в Катар още близо четири десетилетия, след като регионът става британски протекторат през 1916 г.

Част от музеите в страната разкриват ролята на робството в индустрията за производство на перли.

Близо до мечтателните тюркоазени плажове на Фувайрит - едно от многото изоставени селища за добив на перли в отдалечения Северен Катар, обществено достъпните скални рисунки Ал Джасасия, за които се смята, че са на възраст до 250 години – ясно изобразяват, наред с други неща, доу за перли.

Подвижните пясъци на катарската пустиня продължават да разкриват перлената история на Катар, включително откритието през 2022 г. на неолитно перлено мънисто, смятано за най-старата перла, открита в страната.

Вероятно има още много съкровища, които чакат да бъдат открити, но вече е ясно, че индустрията за производство на перли е изиграла много по-ключова роля в историята на Катар, отколкото се смяташе досега.

„Тук вероятно нямаше да има никой, освен бедуините, ако не беше добивът на перли“, казва Картър.

Прочети още

Виж всички