Борбата за политическо и икономическо надмощие между Съединените щати и Китай се пренася в нови региони.

Един от тях е Индийският океан, който доскоро беше пренебрегван, но днес е в центъра на вниманието на двете най-големи световни икономики, пише The Economist. 

Динамиката на развитието на държавите от тази част на света, както и водещата роля на Индийския океан като център за търговия със стоки и енергия, са основните фактори за неговото стратегическо значение.

И докато Китай и САЩ се опитват да разширят влиянието си в региона, по-малките държави си задават въпроса дали ще бъдат жертви или бенефициенти от това съперничество. 

Индийският океан се простира от южния край на Африка до протока Малака между Малайзия, Сингапур и Индонезия, и от Персийския залив до Австралия. Това са над 80 градуса географска ширина и 100 градуса географска дължина.

Той обхваща над 30 континентални и островни държави, които формират 12% от световния брутен вътрешен продукт. По бреговете му живеят повече от 2.6 милиарда души от различни култури и етноси.

Във водите му се пресичат стратегически морски маршрути, а някои от островите, макар и малки, имат изключителни права върху огромна акватория. 

Защо САЩ и Китай спорят за надмощие в Индийския океан?

Признаците за изостряне на съперничеството са навсякъде. Военноморските сили на САЩ, Австралия, Великобритания, Франция, Индия, Япония и Сингапур на няколко пъти патрулираха в Индийския океан тази година.

През март флотите на Китай, Иран и Русия проведоха съвместни учения там. Америка, Австралия и Великобритания наскоро обявиха план за базиране на ядрени подводници от следващо поколение в Западна Австралия. 

Миналия месец министър-председателят на Япония Кишида Фумио посети Индия и обеща 75 милиарда долара инвестиции в Индийския и Тихия океан.

Освен това, в Индия циркулират слухове за поставянето на китайска радарна инсталация в Шри Ланка и китайски пост за подслушване на Кокосовите острови в Мианмар. Страхът от нарастващото китайско влияние тласка Индия към по-близки отношения със САЩ и останалите западни държави. 

Транспортът на нефт и газ от Близкия изток през Индийския океан е жизненоважен за динамичните икономики на Източна и Югоизточна Азия. Повечето от тези доставки минават през три ключови географски точки.

Първата е Ормузкият проток - тесният изход от Персийския залив, през който минават 40% от световната търговия с петрол. Втората е проливът Баб-ал-Мандаб, който се намира между Африканския рог и Арабския полуостров, с Еритрея и Джибути от едната страна и Йемен от другата. Това е входът към Червено море и Суецкия канал.

Третата област, пораждаща остро безпокойство, е протокът Малака - главният канал за корабоплаване между Индийския и Тихия океан. Той е широк едва 2.7 километра в най-тясната си точка в Сингапур, но през него минава една пета от световната морска търговия.

Всяка сила, способна да "задуши" достъпа до важните транспортни артерии в Индийския океан, би причинила огромна вреда. И Баб-ал-Мандаб, и Ормузкият пролив са потенциално уязвими.

Африканският рог е известен с пиратството и войнствените ислямистки групировки, а заплахите за корабоплаването там са големи.

В Ормузкия проток през последните години Иран извърши нападения срещку търговски кораби, като дори залови някои от тях и заплаши да затвори пролива. Иранският флот преобразува два търговски кораба в носители на дронове камикадзе.

Въпреки сравнително високата си сигурност, проливът Малака е с най-висок процент на пиратство в света. В случай на регионален конфликт контролът върху пролива би придобил огромно значение.

Тъй като 80% от китайския внос на петрол минава през него, Пекин от години е обсебен от възможността някоя враждебна сила (например САЩ) да затвори пролива и така да осакати китайската икономика.

В този контекст, държавите с военноморски капацитет да гарантират, че въздушните точки и каналите остават отворени, не само защитават собствените си законни интереси, но и осигуряват стабилността на глобалната търговия. Тези държави са и основните сили в Индийския океан.

Разузнавателните мисии около ключовите точки и уязвимите места повишават осведомеността за това какво има на водата и под нея - включително подводниците на потенциални противници.

В резултат на това стратегическите съперничества между военноморските държави могат да се изострят дори в мирно време, докато поддържането на открити морски пътища е обща военноморска цел.  

Кои са основните сили в региона?

Присъствието на западните бивши колониални сили в Индийския океан съществуват от най-дълго време. Тропическият остров Реюнион остава отвъдморски департамент на Франция, която притежава и група отдалечени острови в Мозамбикския канал.

Те превръщат Франция в сила, която има интереси за защита на Индийския океан. Великобритания по традиция разполага голяма част от флота в Индийския океан, включително и един от новите си самолетоносачи. Нейните кораби се присъединяват към френските при патрули и учения.

След като години наред пренебрегваше водите на Индийския океан, американският флот сега засилва присъствието си в региона. Австралия, Индия и Япония са останалите членове на групировката Quad, предназначена да противодейства на китайската мощ в Индийския и Тихия океан.

Американският флот възнамерява да възроди първия си флот, който беше разпуснат преди половин век, и да го базира именно в Индийския океан.

Въпреки че Индия вижда основните си конкуренти Пакистан и Китай основно като сухопътна заплаха, тя има най-силно военноморско присъствие в северната част на Индийския океан.

Индия увеличи военноморското сътрудничество със САЩ поради опасения относно нарастващото влияние на Китай в региона. Освен това се стреми да поправи много от пропуските във военноморския си капацитет.

Австралия също е сила в Индийския океан със своята база за подводници във Фримантъл, отворена по време на Втората световна война.

Нейното присъствие е на път да получи огромен тласък от AUKUS - пакт за отбранителни технологии между Америка, Австралия и Великобритания, в рамките на който се очаква внедряването на следващото поколение ядрени подводници, базирани близо до същия пристанищен град.

AUKUS е предназначен да противодейства на китайската военна експанзия в Индийския и в Тихия океан. Сингапур, въпреки че е малък град-държава, също има военноморски сили.

В Джибути има осем външни сили, които поддържат военноморски бази. Сред тях са Америка, Франция, Япония, а от 2017 г. - и Китай.

Китай е новият играч в Индийския океан, а Джибути е първата отвъдморска военна база на страната. Военноморските способности на Китай нарастват бързо през последните години, а в Пекин се води дебат за създаване на флот в Индийския океан.

Китай иска все по-далечни бази за подкрепа и снабдяване, а в региона упорито се прокрадват слухове, че китайският флот установява бази в пристанището Хамбантота в Шри Ланка и Гуадар в Пакистан.

Тези твърдения обаче за момента не са доказани, пише още The Economist. Плановете на Китай за търговско пристанище в Багамойо в Танзания предизвикват спекулации и за военноморска база там. 

Какво е отношението на по-малките държави?

По-малките страни от Индийския океан гледат на подновения интерес от страна на глобалните сили едновременно със задоволство и тревога. От една страна, те страдат повече от всеки друг от нестабилността, причинена от пиратите, ислямистите и контрабандистите, затова приветстват военноморските патрули.

Нарастващото стратегическо съперничество също е в тяхна полза, когато страните ги "ухажват" с инвестиции, включително и с мащабни инфраструктурни проекти.

Но малките държави се страхуват от възможността да бъдат подчинени в демонстрацията на сила, както се случва по време на Студената война. 

Съперничеството между Запада и Китай може сериозно да усложни отношенията им и с двата лагера, особено ако големите сили пренебрегнат различните приоритети на сигурността на по-малките страни.

Те се интересуват много по-малко от военната конкуренция, отколкото от други проблеми, като изменението на климата, незаконния риболов, замърсяването с пластмаса и нефтените разливи. 

Има много неща, които западните сили и Индия могат да направят, за да се противопоставят на напредъка на Китай в Индийския океан, извън разгръщането на силно военно присъствие, пише още изданието.

Повечето включват разпознаване на отделните приоритети на сигурността на малките държави. Що се отнася до климата, богатите страни обещават парични средства и помощ за адаптиране към покачването на морското равнище и по-екстремните метеорологични условия.

Но повечето малки държави все още не са видели практическите ползи от тези програми.

Друга "лесна победа" за Запада ще бъде подпомагането на малките островни държави да защитят риболова си, включително и от китайските кораби. Сравнително малките стъпки от страна на големите икономики могат да донесат големи печалби за малките.

Постоянно нарастващото съперничество в Индийския океан не изключва и изненадващи области на партньорство. Военноморските сили на САЩ и Китай, например, си сътрудничат при патрулирането на морските комуникационни линии край Африканския рог. 

Въпреки това динамиката на регионалната сигурност става все по-сложна, многопластова и податлива на грешни изчисления. И това вече е новата реалност в Индийския океан.

Прочети още

Виж всички