Комедията „Код Жълто“ е първата премиера в Театър Artvent за есенно-зимния сезон тази година. Пиесата от сценариста и драматург Теодора Маркова, под режисурата на Яна Титова, беше играна за първи път пред публиката в София на 2 октомври.

В една от главните роли е актрисата Екатерина Лазаревска. С нея си говорим за работата по постановката, за това какво можем да очакваме от нея и още любопитни подробности:

***

Какво беше първото ви впечатление, когато прочетохте сценария на „Код Жълто“ и ролята на Ники?

Смях се. Беше ми много забавно.

Източник: Стан Петрунов

Яна Титова е изключително талантлив режисьор – какво беше усещането да работите заедно с нея?

Обичам я! Абсолютна привилегия е да се работи с Яна! Безумно мотивираща, талантлива, интелигентна и магнетична личност. Чувствам се сигурна в атмосферата която, създава. Сигурна съм, че съм част от нещо смислено и по-голямо.

Пиесата се фокусира върху четири жени, които се впускат в забавно-хаотична нощ заради един мъж. Какви предизвикателства и радости ви донесе играта на Ники в тази динамична комедия?

“Арката” на Ники е много предизвикателна за игра, защото тя минава от едната в другата крайност в рамките на три действия. А пък радостта идва от партньорството с моите момичета.

В „Код Жълто“ се срещаме с женски бунт и комични ситуации около „почистването“ след революцията. Мислите ли, че комедията има и социален подтекст, който зрителите могат да разпознаят?

Мисля. И се надявам, че и зрителите ще мислят същото.

Източник: Стан Петрунов

Как беше да работите заедно с Весела Бабинова, Анелия Луцинова и Аня Пенчева – какъв екипен дух се получи на сцената?

На този етап вече не мога да си представя ежедневието ми без тях. Това мисля, че е изчерпателен отговор.

Вие имате опит както в театъра, така и във филмите и сериалите. Как се подготвяте за театрална премиера в сравнение с работа пред камерата?

Старая се да работя много подробно. Смятам, че този процес на подготовка е строго индивидуален и няма правила. Аз имам визуална памет, следователно черпя най-много вдъхновение от филми и картини. Дори и “анализите” на текстовете много често са ми написани в различни цветове, а до тях има рисунки и снимки. След определен етап вече спирам да се вглъбявам и просто се освобождавам, пускайки се в действие. Разчитам на това, че информацията, която трябва да притежавам, вече е улегнала. Или поне така си мисля и се надявам.

Източник: Павел Червенков

Комедията показва жени в хаос, но и с огромна енергия за действие. Какво според вас е най-силното оръжие на жените в реалния живот?

Асоциацията на думата “оръжие” в моята глава не е положителна. Бих казала, че може би силата у човека се крие в чувствителността. Независимо от пола.

Ако Ники можеше да даде съвет на Екатерина, какъв би бил той?

Хаха. Не знам. Не знам дали въобще такова нещо е възможно? Мисля си, че Ники нямаше да може да съществува в действителността, ако не беше Екатерина. Поне засега е така.

Прочети още

Виж всички