Централните банкери по света активно трупат златни резерви на фона на геополитическото напрежение и глобалната несигурност, която ги принуждава да преосмислят своите инвестиционни стратегии.

Според проучване сред 83 централни банки, които управляват активи на обща стойност 7 трилиона долара активи, над две трети планират да увеличат златните си резерви през 2023 г., пише Financial Times. 

Кюлчетата стават по-привлекателни във времена на нестабилност и търсенето им нараства рязко през последната година. Количеството злато, закупено от централните банки, е скочило със 152% на годишна база през 2022 г. - до 1136 тона, според Световния златен съвет.

Повечето анкетирани мениджъри от ценралните банки оценяват геополитическия риск като едно от основните си опасения – на второ място след високата инфлация, според Проучването на тенденциите в управлението на резервите, проведено от HSBC в периода между февруари и март тази година. 

Повече от 40% от респондентите посочват този фактор като един от най-рисковете, в сравнение с едва 23% в миналогодишното проучване.

Около една трета от анкетираните са променили или планират да променят активите, които купуват поради различни фактори на несигурност, като нахлуването на Русия в Украйна и влошаващите се отношения между САЩ и Китай.

Руската инвазия в Украйна накара западния алианс на САЩ, Обединеното кралство и ЕС да наложи мащабни финансови санкции на Москва, включително и замразяването на активи на Руската централна банка на стойност около 300 милиарда долара.

Златните резерви на централната банка обаче не попадат в прекия обхват на санкциите, тъй като са складирани в Русия.

Данните на Световния съвет по златото показват, че много покупки, направени през миналата година, са от централни банки в страни, които не са съюзници на Запада и НАТО.

Китайската народна банка, например, е купила 62 тона злато през ноември и декември 2022 г., като вдига общите си резерви в ценния метал до над 2000 тона за първи път в историята.

Официалните златни резерви на Турция пък са нараснали със 148 тона, до 542 тона през 2022 г. Държавите от Близкия изток и Централна Азия също са сред най-активните купувачи.

Джон Рийд, главен пазарен стратег в Световния съвет по златото, казва, че санкциите срещу Руската централна банка са накарали много от "необвързаните" централни банки да преразгледат стратегията за своите международни си резерви.

"Те виждат, че златото, което Русия държи и което е извън контрола на международните институции, е полезно в ситуации, в които достъпът до останалите резерви може да бъде затруднен", коментира Рийд.

Но докато златото на Русия се съхранява у дома, много централни банки държат резервите си в чужбина, включително в Bank of England и във Федералния резерв на Ню Йорк, което отразява статута на Лондон и Ню Йорк като най-големите пазари за търговия със злато в света.

Златото се разглежда и като ефективна защита срещу високата инфлация, която в момента е основен проблем за повече от 70% от анкетираните мениджъри на централни банки.

Цената на метала вече е близо до историческия си връх за всички времена след скока на потребителските цени през 2022 г.

Мнозинството от анкетираните прогнозират, че китайският юан ще увеличава своя дял от международните валутни резерви през останалата част от това десетилетие.

Президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард предупреди в реч миналата седмица, че разривът в отношенията между САЩ и Китай застрашава водещите позиции на долара и еврото в управлението на световните резерви.

По данни на Международния валутен фонд, доларът представлява 58% от всички резерви на централните банки през четвъртото тримесечие на миналата година. Еврото е с дял от малко над 20%, а юанът - с едва 2.7%.

Прочети още

Виж всички