Исторически факт е, че идеята за свързването на Червено и Средиземно море е на египетския фараон Сенусрет III от Дванадесетата династия. Неговата цел е насърчаване на връзките между Изтока и Запада.

Историята на Суецкия канал обаче реално започва със старта на изкопните работи, даден на днешната дата през 1859  г. в град Ал-Фарама (днешен Порт Саид), на който присъстват 20 000 египтяни.

Днес този създаден от човека морски път е популярен търговски маршрут между Европа и Азия.

На 5 декември 1858 г. Фердинанд Дьо Лесепс създава Company of the Maritime Canal of Suez с единствена цел построяването на канала. Тя има капитал от 200 млн. франка (8 млн. египетски лири) разделен на 400 000 акции с цена от 500 франка всяка.

Делът на Египет първоначално е 92 136 акции, като има запазени общо 85 506 книжа за Великобритания, САЩ, Австрия и Русия, които обаче не са купени, тъй като те отказват да участват в публичното предлагане.

В резултат на това Египет взема 28 млн. франка заем (1 120 000 египетски лири) при много висока лихва, за да купи акциите. Така общият брой ценни книжа на страната достига 177 642 на стойност приблизително 89 млн. франка, което е около половината капитал на компанията.

Изкопните работи стартират на 25 април 1859  г., въпреки възраженията на Великобритания и Османската империя. Водата се влива в езерото Тимсах на 18 ноември 1862 г. Дотогава то е падина, заобиколена от пясъчни дюни на половината разстояние между Порт Саид и Суец.

Водата от двете морета се среща на 18 август 1869 г., с което се слага край на 10-годишната работа по проекта и се създава безценна пътна артерия за корабоплаването в световен мащаб.

За този период са изкопани 74 млн. куб. земна маса, а разходите за реализирането на проекта достигат 433 млн. франка, което е два пъти повече от първоначално очакваното.

Каналът е открит с пищна церемония на 17 ноември 1869 г., а в него влиза процесия от кораби, предвождана от L'Aigle, на борда на който са най-важните фигури. След него преминават 77 кораба, 50 от които военни.

През февруари 1875 г. британският премиер Бенджамин Дизраели купува 176 602 акции от Исмаил паша - хедив на Египет, срещу 3 976 580 британски паунда. Тези акции представляват 44% от общия брой, даващи право на Египет на 31% от общата печалба на компанията.

Египетското правителство се отказва от правото си на 15% от годишната нетна печалба на компанията в полза на Crédit Foncier de France срещу 22 млн. франка. На този етап тя е финансово контролирана от Франция, която притежава 56% от акциите, и от Великобритания с 44%.

През 1882 г. Великобритания успява да окупира Египет, след което конфискува съоръженията на компанията и спира трафика през канала за известен период от време.

През 1888 г. е сключено Споразумението от Константинопол между Франция, Австрия, Унгария, Испания, Великобритания, Италия, Нидерландия, Русия и Турция за съставянето на окончателна система, която гарантира свободно плаване през Суецкия канал.

През юли 1956 г. е едно от най-значимите събития в в историята на канала. Тогавашният президент на Египет Гамал Абдел Насер обявява, че го национализира.

Всички активи, права и задължения на Universal Company of the Suez Maritime Canal се прехвърлят на държавата, а ръководството ѝ се разпуска. Президентът обявява, че акционерите ще бъдат компенсирани и това се случва до 1963 г.

Плаването през канала спира след началото на израелската агресия през юни 1967 г., а каналът е отворен отново за международно плаване през 1975 г.

На 17 ноември 1869 г. той е с дължина 164 км, широчина 52 м и дълбочина 8 метра. Плаването е разрешено само през деня през първите 18 години, като от 1 март 1887 г. властите допускат то да се случва и през нощта.

След няколко разширения през годините каналът е с дължина 193.30 км, широчина 205 м и дълбочина 24 метра. Той позволява преминаването на кораби с газене до 20 м или с товароподемност до 240 000 тона, като може да поеме по-голям трафик от Панамския канал.

Някои супертанкери са твърде големи, за да преминат през канала. Други пък могат да разтоварват част от товара си на кораб, собственост на канала, за да намалят газенето, транзита и презареждането в другия му край.

Държавната компания Suez Canal Authority (SCA), която управлява канала, увеличи транзитните такси с 10-15% от януари 2023 г., реагирайки на инфлацията в световен мащаб.

През 2022 г. приходите на Суцкия канал достигнаха рекордните 8 млрд. долара, в сравнение с 6.3 млрд. долара през 2021 г. През март 2023 г. Суецкият канал отчете най-високите месечни приходи в историята си в размер на 832.2 млн. долара.

Прочети още

Виж всички